Имало едно време. Така започват повечето приказки. И обикновено всички свършват с щастлив край – фанфари, празници и веселие. Само че в реалността рядко се получава така. Онази реалност, нашата, истинската, която още по-рядко се радва на герои в бляскави доспехи, готови да я поправят. Същата тази реалност изглежда повече Прочетете повече…
Има пътища, които може да бъдат преминати само със плач. Те не са само в душата ни. Сухи клони нанякъде влачат някой забравен вятър. Има пътища, които не делят никои два успоредни тротоара. Те са болката през света, когато есента прегаря. Има пътища, които не вървят в никой град. Те Прочетете повече…
Изцяло наши са само сънищата – свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история – с древния език на циници. Останахме Прочетете повече…
Едва ли има друга професионална група, която толкова отчаяно се опитва да дефинира занятието си като писателите. Преди всичко винаги е седял въпросът: дали това изобщо е професия? Или дълг, съдба, призвание… може би проклятие? Списъкът от патетични етикети е дълъг. Но още по-дълъг е списъкът на ролите, които самите Прочетете повече…
Той е мъж, свикнал отдавна да живее сам и има своите стабилни навици, които по условие изключват авантюрите. Говори бавно, не защото мисълта му е ленива, а защото се опитва да я озапти, и реди правилни и запомнящи се изречения, с които хипнотизира. Тялото му – добре тренирано, не по Прочетете повече…
Повечето хора живеят с мисълта, че са свободни. Повечето от нас са свикнали с идеята, че всичко е позволено, че всичко е достижимо, че битовото е достатъчно и че екзистенциалността е ненужна. Живеем в материалистичен свят. Свят, поробен от матрица не на изкуствен интелект, а на човешкото елементарно мислене, на Прочетете повече…
Би искала знанието да бе само припомняне, не и механично натрупване, не и домашно изгнание. Би искала и красотата да не се влияе от външното – каприза на съня, вечерния бриз, чашата вино. А тази чаша вино отразява светлините, без да произвежда светлина. Каква претенция за вливане на сили! Ще Прочетете повече…
Малко неща искам да помня (сякаш минало се забравя) – онази сутрин дето със въздишка път към сърцето ми си проправи, усмивка на цвете случайно родило се сред суматохата на паважа, трапчинката тайно и нежно целунала твоето ляво рамо и още няколко истини дребни, които ми носят наслада…, другото просто Прочетете повече…
Всичко е тъжно. Тъжни са празните ръце, които някога беряха с възхита метличина, онази, лилавата, която не съхне, в политналото поле със диви орли. Политнало или залитнало беше то след техния полет? Там ти виждаше охлюви, остри треви и семена от небета във маковете. Тъжно е детството, с неговите вдетинено Прочетете повече…
