По-малко тежи ми – Димитър Желев

В метрото, в чакалнята, в обедната почивка, в минутите преди сън – писателите ползват всяка вратичка в ежедневието, за да достигнат до своите читатели. Но дори и тогава мисълта на четящия е впримчена някъде между непоносимите сметки и онзи изпуснат в офиса срок. Какво ли е необходимо, за да се Прочетете повече…

Българският свят и пътуването му към нищото в стихотворенията „Селцето“, „Ние, синко…“ и „Селски двор“ от Георги Константинов – Лалка Павлова

Едва ли има българин, в чиято памет при споменаването на името на Георги Константинов да не зазвучават стихове и мелодии, свързани със силата на любовта, с вярата във възможностите на човека да преодолява изпитанията на житейските си завои и кръстопътища, да усеща пулса на балканския си нрав, ненаучен да се Прочетете повече…

Колко струва една обикновена любов? (рецензия) – Tео Буковски

Спомняте ли си родния град и тихата квартална уличка с хлебопекарницата на ъгъла, цветните кафенета и ателиетата за ръчно изработени бижута, кукли и сувенири? А очите на мама? Или онзи тъжен площад с мрачната камбанария и меланхоличните хора и дървета? Колко спомени всъщност може да побере човешката памет? В дебютната Прочетете повече…

Излишните хора в пространството на руската драматургия от XIX век – Людмил Димитров

Излишните хора Иванов: Умирам от срам при мисълта, че аз, здрав, силен човек, станах нещо като Хамлет, нещо като Манфред, нещо като излишните хора… дявол знае като какво! Има жалки люде, които се ласкаят, ако ги нарекат хамлетовци или излишни, но за мен това е позор! Чехов, „Иванов“ (1887) Федя: Чуй Прочетете повече…

Екзекуция на свободната воля в тоталитарната държава на Антъни Бърджес – Лъчезар Йорданов

  Вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако Прочетете повече…

TetraDkaTa