Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с Прочетете още…
Ще те слушам все такава – лека, плаха, безметежна и твоите думи аз едва ли ще отмина без да им прошепна Ще те гледам все така – ласкаво, открито, нежно и ще те виждам същата Прочетете още…
Искам – да проправя път в тишината, и да намеря думи, с които да изкажа слабостта си. Искам цялата Вселена да поплаче с мен, докато диво тършувам из мечтите си. Нуждая се да зърна най-далечната Прочетете още…
Днес все още ме потиска, онова чувство жестоко, което ме прикова някога към камъка на себеотрицанието. Чувство, изваяло от истината – лъжа и от живота – смърт. Автор: Иван ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; Прочетете още…
Малката ѝ рокличка потрепваше ритмично. Очите ѝ проблясваха и притихваха, оживяваха се и се успокояваха. Тези благи, меки очи стряскаха всеки. Привличаха всеки. Успокояваха всички. Какво плашеха те? Дързостта у другите, решителността и осмеляването? Или Прочетете още…
В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните Прочетете още…
През тъмни очила се взирах във лъжата. С мастило от гняв чертаех образа ѝ… А тя се усмихваше докато безочливо откупуваше поредната илюзия за истинско приятелство. Автор: Иван ХРИСТОВ * Изображение: худ. Ивета Донева; оформление Прочетете още…
Научи ме да познавам най-тихия тон на думите, да усещам вдишванията преди изричането им. Стоях дълго на ръба, защото чувах само свистенето на вятъра, отчаяното блъскане на вълните и агонията на рушащия се камък. Сега Прочетете още…
И кестените вън на тротоара разбраха, че изпитвам гняв – презрение към сивотата, към неистината в живота. Споделям с тях мълчейки. Със поглед сякаш водим диалог… Разказвам им за лицемерието, за грубостта във мисълта човешка. Прочетете още…
Пролетен полъх подухва житата в лека стихия на топлия ден. Сладостна влага пропива в листата и толкова пъстро, става на тази земя. Лилави акорди от люляци тежки се носят в простора, заливат и Прочетете още…
