Танц в светлината – Жени Костадинова

Една предвечна тишина в клетките ми съмна. Прастара светлина потече и обгърна всичко. А всичкото бях аз и бях несъществуваща. Отвъд ума и думите се случвах – в етера: летях и греех и живеех светеща. Прастара светлина събрана в малка точица разля подобно океан дълбоката ми същност – ЛЮБОВТА.   Прочетете повече…

Ямб – Иванка Павлова

Живея аз в един и същи ритъм – дори сърцето ми пулсира в ямб. И стиховете си създавам упорито все в този ритъм, но защо – не знам. Навярно някаква потребност странна намира в него родственост – така в слова превръщам размисли и рани. Изтичат дните ми като река. Усещам Прочетете повече…

Вечност – Любка Томова-Фогт

Ще повярваш ли, реката вече хиляди години носи си водите. Свята! Нея вечно ще я има. Можеш да стоиш на моста, долу тя ще се разлива. Наблюдател, странен гост си, който скоро си отива. Стъпки чезнат подир дните, всеки изгрев, всеки залез се оглежда във водите. Кой какво разбрал – Прочетете повече…

Гарите на нашия живот – Венелин Терзиев

Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, гърдите ни се изпълват с тежък дим, по-лош и от цигарения. Затискат ни задушливи мисли Прочетете повече…

Парче от икона – Тони Теллалов

в тази църква всичко е приключило отдавна. пръв си тръгнал Гавраил, не след дълго Михаил, после всичките 12 апостоли. Христос излязъл да ги търси и повече не се прибрал. Мария ги чакала дълго. накрая премела пода, изгасила свещите и отнесла със себе си парче от икона с лика на сина Прочетете повече…

Оближи си раната с острието на нощта – Хайри Хамдан

Оближи си раната с острието на нощта и не се опитвай никому да се извиняваш! Издигни се над покрива на света! Кръжи сред наносферата и още по-високо! Нека Господ разбере, че съществуваш. Стъклената стена на вселената е крехка и прозрачна. Покатери се по нея, намери своя ъгъл и отново скочи Прочетете повече…

Излезе от печат дебютната поетична книга на Веселин Веселинов

Въпреки че „Кънтя като мълчание“ е първата поетична книга на Веселин Веселинов, за мен той не е непознат автор и с радост мога да кажа, че отдавна съм открил и някак предусетил за себе си поетичния му талант. Но Веселин успя да ме изненада. Защото съвсем искрено, непремерено и хладнокръвно, Прочетете повече…

Понякога сме прекалено близо – Яна Митровска

Понякога сме прекалено близо и няма как да пропуснем удара, въпреки това ходим точно в тази посока, летим прекалено близо до слънцето от началото на историята, та досега. Понякога не знаеш дали нещо е грешка, докато не го направиш. А понякога знаеш и въпреки това го правиш. Играеш си със Прочетете повече…

Търсач – Жени Костадинова

В дълбокото при корена се спуснах – мрачно, хладно, пусто е. Да познаеш първопричината е изкуство за търсачи на вечни истини.   Автор: Жени КОСТАДИНОВА * Снимка: личен архив * Текстът е част от книгата “МААРА“, изд. Литературен кръг “Смисъл”, 2020.

Жажда – Петя Цонева

Пред мене се е ширнало на лятото безбрежното море! Как искам да отплавам с незакотвените кораби от кея… Да няма кой – кормило или вятър – под небето да ме спре, преди да съм усетила, че чак до след живота ще живея. Преди от ходилата до върха на хоризонта избелял Прочетете повече…

TetraDkaTa