Вертикални кръстопътища – Елица Кръстева

Има пътища, които може да бъдат преминати само със плач. Те не са само в душата ни. Сухи клони нанякъде влачат някой забравен вятър. Има пътища, които не делят никои два успоредни тротоара. Те са болката през света, когато есента прегаря. Има пътища, които не вървят в никой град. Те Прочетете повече…

Събуждане – Цонка Христова

Изцяло наши са само сънищата- свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани  от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история- с древния език на циници. Останахме без крила Прочетете повече…

Първото влюбване – Амелия Личева

Той е мъж, свикнал отдавна да живее сам и има своите стабилни навици, които по условие изключват авантюрите. Говори бавно, не защото мисълта му е ленива, а защото се опитва да я озапти, и реди правилни и запомнящи се изречения, с които хипнотизира. Тялото му – добре тренирано, не по Прочетете повече…

Чаша вино – Невена Борисова

Би искала знанието да бе само припомняне, не и механично натрупване, не и домашно изгнание. Би искала и красотата да не се влияе от външното – каприза на съня, вечерния бриз, чашата вино. А тази чаша вино отразява светлините, без да произвежда светлина. Каква претенция за вливане на сили!  Ще Прочетете повече…

Там, в паметта на душите – Теодора Тотева

Там, в паметта на душите,не закодираме нищо,нищо повече от по-малкото,от невидимото към видимото,от тесните вени на страхадо широките мисли към светлината; там, в паметта на душите ни,стъпала:надигаш се на тях,за да стигнеш земята на пръсти. Автор: Теодора ТОТЕВА * Фотограф: Ирена Лазарова

Дребни истини – Кристиана Добрева-Станкова

Малко неща искам да помня (сякаш минало се забравя) – онази сутрин дето със въздишка път към сърцето ми си проправи, усмивка на цвете случайно родило се сред суматохата на паважа, трапчинката тайно и нежно целунала твоето ляво рамо и още няколко истини дребни, които ми носят наслада…, другото просто Прочетете повече…

Всичко – Невена Борисова

Всичко е тъжно. Тъжни са празните ръце, които някога беряха с възхита метличина, онази, лилавата, която не съхне, в политналото поле със диви орли. Политнало или залитнало беше то след техния полет? Там ти виждаше охлюви, остри треви и семена от небета във маковете. Тъжно е детството, с неговите вдетинено Прочетете повече…

Театрално – Елена Христова

Лутам се, дълго се лутам, отговор никакъв няма. Кой е подправил с люто въздухът в тази драма? Кой е опръскал с черно плюшените завеси и с най-прецизния мерник е разполовил пиесата на лоша и много лоша на тежка и още по-тежка? Актьорите – пошли-пошли, а диалозите – с грешки. И Прочетете повече…

Бездомник – Петя Цонева

Той е царят на зимата. При нозете му спят десет къщи. Коронован с гнездо, топли в пазва премръзнала врана. В парцаливия джоб над сърцето му хлябът насъщен вледенява от студ и звъни като късна камбана. Той върви през дълбокия сняг и плещите му стържат, пеят сутрин петли и простира зората Прочетете повече…

Късмет с детелина – Атанас Капралов

Довчера мойте втурнати следи все свършваха в трънаци, не в градини. Но за късмет в ръката най-подир държа  четирилистна детелина. Предаден от звездите – измрачнях. Предаден от сърцето си – изстинах. Но връща ми внезапно моя смях сега четирилистна детелина. Смалил се бях до джоб без пукнат  грош – клошарите Прочетете повече…

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!