Пия кафе с Есента. Не е лоша компания. Мерим в листопади света. И хората – в прочетени страници. Играем на разни игри. Изразяваме времето в облаци Кичим асмите с пчели. И чушки сушим по прозорците. Говорим за отминали рани. Дето тя ми правила тайно. За дъждовната септемврийска раздяла. С лятото, Прочетете повече…
Жената, която ухаеше на обещание, премина покрай нас с маска на лицето, с тревога в очите. Не обърна внимание на жадните погледи на мъже, току-що напуснали своите черупки след дълга карантина. Жената, каято ухаеше на обещание, подмина неколцина мъже, събрали се извънредно да обсъждат извънредната суета по столичните улици. Прочетете повече…
Aз отварям тази книга и на първа страница чета: Aз отварям тази книга на брега. Вълните са хукнали изречения от бели букви по свечереното море. Хладно слънце прониква през вехтия папирус на деня. Ритъмът на прибоя е разбитият вечерен ритъм на сърцето ми. Прелиствам дните си и чувам гласовете на Прочетете повече…
Представяме ви Кос Атанас с неговата дебютна стихосбирка „Обратната страна на света“ (изд. “Библиотека България”, 2021). Той пише различна поезия. Не само рядкост, не просто запомняща се, Кос Атанас създава поетична приказка. Метафорите са нови, оригинални, сложни и дълбоки, образите са ярки, символите удрят със смисъла си, а едно от Прочетете повече…
Поискай ме. Изгубена, но цяла. В затвора на тъга измисляй ме. Смущения в една кардиограма, с която всеки ден изписваш ме. Поискай ме. Във пулса – спряла. И в лудостта си – възхитителна. На любовта ни ризата е бяла. а по статут е усмирителна. Автор: Ива СПИРИДОНОВА * Снимка: Прочетете повече…
Живот, не ме предавай точно днес. С проплакал покрив родовата къща ме вика да я утеша поне, че от небето дядо ми се мръщи. Живот, не ме предавай точно днес. Без мен съпругата ми – стая цветна – ще стане мрачен сейф за мъжка чест… А обещах докрая да й Прочетете повече…
Първо кръщаваш котката си, после повтаряш името й, за да го запомни, викаш я и въпреки това не идва. Затова решаваш – тя просто си е котка. Но никоя котка не е толкова себе си, че да не чува, когато крещиш в ухото й. Глухотата й е твоето прозрение – Прочетете повече…
И нямам други думи, освен тази: обичам. Тихо и протяжно. А в сърцето на омразата бих написала: забрава и бързо бих си тръгнала от глухонямата й празна къща. Защото знам, че утре, след велика сряда, студът ще се стопи и топлината ще възкръсне в най-дълбоката си мека същност. Съмнявам се, Прочетете повече…
На 28 октомври, четвъртък, от 18:00 часа, в рамките на онлайн събитието Да превеждаш „Кротките”, “Къща за литература и превод” среща публиката с преводачите на различни езици на романа на Ангел Игов. За първи път преводачите на романа – Анджела Родел (английски), Андреас Третнер (немски), Катица Ацевска (македонски), Мари Врина-Николов Прочетете повече…
