Сиромашка душа – Илияна Кръстева

Горчиво вино от жълтурчета изпи до дъно сиромашката душа. В зеницата на чашата прокрадна се навъсено червената Луна. Отронена сълза пролази, като паяче в лилавото и отражение, цамбурна в лунните петна и ги разпръсна в теменужено съцветие. Изгубено се вгледа в празните очи на къщата. В нея никой никого не Прочетете повече…

Ще говорим бавно – Николай Димитров

Ще говорим бавно разточително ще потъваме в тичинките на думите в сочния нектар на тяхното спасение в периферната им мекота и нехайна разпиляност в уханната им сивота и плодовитост в сипкавия пламък на догарянето им в очакването им ще се ражда добротата като разказ за времето и светлината за зимния Прочетете повече…

Когато ангелите ми умират – Сава Христов

Когато ангелите ми умират Когато съм затънал във живота бесен Без да ме попитат искам ли Тихичко отлитат като птиците на есен Не ме интересува какво е на небето Имам път преди и аз да ида там Искам ангелите ми да са отново живи И не искам да се чувствам Прочетете повече…

Стихотворения – Цонка Христова

ХХХ Керемидите са букви, Които изплитат думи за спомени. Детски смях, думи за любов и омраза, За Самота и отчаяние. Клетви за вярност, паузи на отсъствия и изплакана болка. Думи за студ и топлина, за нежност и обида, Сънища на яве и мечти за бягство. А къщите, попили всичко това, Прочетете повече…

Нощен сняг – Петя Цонева

А тази нощ небето наваля и утрото ми беше двойно бяло – снегът на пролетта му не пожали повярвалите в слънцето крила. Завърна се студът и ги покри с дъха си леден, за да им напомни, че пролетта е тайна богородна, и че боли, когато се роди.   Автор: Петя Прочетете повече…

Няколко сълзи в буркан – Сава Христов

Няколко сълзи в буркан със захар… Ще почакам, докато поникне пеперуда. Стрелката се върти. Животът е картина. Сол, захар и вода омекват във коприна. Пеперуда в стъклена кутия е отражението ти във моите очи. Крилцата пърхат във заблуда, че споменът за теб все някога ще отлети…   Автор: Сава ХРИСТОВ Прочетете повече…

Когато любовта си отиде – Цонка Христова

Когато любовта си отиде ти ще се втурнеш към прозореца за да й помахаш за сбогом. Ще заплаче небето вятърът ще разпръсне сълзите и ще бъде мъгливо като предесен. Сърцето ти, нахлупило шапка, увито в шал, мокро и зъзнещо, дълго няма да ти говори… Ще се заключи в своята меланхолия Прочетете повече…

Семейно равновесие – Христина Панджаридис

Дядото носи в Чикаго българско знаме, обяснява на внучето значението на цветовете. Детето го гледа, притиска се в гърдите на майка си: -Татко, той говори английски. Не те разбира. На дядото не му достига въздух, разтваря юмруци и започва с буквите: А, Б, В, Г, Д… Болката в глезена го Прочетете повече…

Улових дъжда – Василка Петрова – Хаджипапа

Улових дъжда. И първата му капка. Отрони се във моето око. Денят разплакан скри се в своята шапка. Остави ме във хладната си сянка да търся пулса си в око на охлюв и на мравка в глас. И в тайните им светове.   Автор: Василка ПЕТРОВА-ХАДЖИПАПА

Акт за раждане… – Цонка Христова

Мъничка черна точица върху белия лист на живота. Носи си на гръб небето, земята с краченца търкаля, меси я и я размесва като погача по празник. Тя нехае за времето, живее от зрънце до зрънце. Вечер се слива със мрака и сънува, че е щуркеса, облечена в лунни одежди и Прочетете повече…

TetraDkaTa