Не мога с друг да те разделям! С приятел, враг, дори с жена. Ако е тъй ще се оттегля. Да губя – мога, не и да деля. И самотата ми е двойна, ако ви срещна в снежна вечер. Като ревнив съпруг ще метна подире ви аз топка снежна. За ревността Прочетете повече…
Онова чувство, което се оттича през улуците на днешното на горд непукизъм, самодоволство и безотказна вяра в себе си, на фейсбук признания, на разголване и самопоказване, в които граници отдавна не съществуват; онова чувство, което може да се нарисува, когато се разлистват албумите на семейните истории и се вижда как Прочетете повече…
Не е едно сърцето на човека. Отричам функцията на тази биология, отричам думите на всеки лекар, не сме направени така от Бога. Не вярвам в еволюцията на хората, в законите на простата механика – не разклонява смисъла аортата. Това са медицински оправдания. Да влезе времето в заучено сметало, да се Прочетете повече…
Обличах се в изгрев, обличах се в залез. Понякога – в лунен траур. Вървях. Крачка по крачка – надалеч от предишното аз. Вървях. Улиците бяха моя пустиня. Вървях. И духът ми пътуваше, в очакване да достигне Обетованата земя. Вървях. Бях дала обет да не спирам. Нито на този, нито на Прочетете повече…
ако премрежа поглед небето и гората изглеждат просто като синя и зелена ивица с теб се съгласихме че моите синьо и зелено вероятно се различават от твоите затова ме боядисай в цвета на мечтите ни и ще ме намериш във всяка гора и ще ме познаеш сред хиляди птици Прочетете повече…
Знаеш ли как се потушават бури? – ме попита пясъкът. Не знам – отговорих аз. Застани на ръба на някой морски нос и напиши стихотворение за вятъра; за необяснимото, което не можеш да хванеш в ръцете си. Помълчи. Ако искаш да мълчиш истински – говори с вълните. Те ще те Прочетете повече…
Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“ съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки! O, sancta simplicitas! – разбиращо, но с упрек Ян Прочетете повече…
Сред площадната юлска скука и крайблокова тишина – по света ми задрямал чукат стръвни токчета на жена. Прежаднели!… Къде е хорът на мъжете да екне: „Ах!…“ И се чудя: да им отворя, или да помълча край тях? Маранята завеса димна под клепачите ми тъкми. А е нужно с глава да Прочетете повече…
Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но когато хората я чувстват прекалено дълго, се превръщат в чудовища. Мигел де Сервантес Маранята се е разположила непробудно в цялото пространство на днешния ден. Дори по-напористите, които искат да пресекат нейната необятност с утринните си разходки, са оставили бързото темпо Прочетете повече…
