Роден съм във вторник, 10 часа сутринта Вторник е велик Самостоятелен и сам Отговаря на хапенето. Мухите са му приятели, а аз неприятел. Едното ми око заспало, допитва се с другото, будно в любопитството си. Малък е Вторник нощем на утрото свенливо среден пръст показва. Автор: Николай ДЖЕДЖЕВ * Прочетете повече…
Застанал бедуинът на изхода на панаира, предлагал с шепи пясъци, събирани с търпение от безименна пустиния, докато живял в палатка с тревожни души от миналото, със сенки и мълчаливи скали. Преминавал денят в очакване. Едно дете се престрашило вместо мазна баница, да купи шепа пясък и през цялата нощ не Прочетете повече…
Въобразен, вероятен, възможен се връщай, въжделен и възпяван, с отривиста походка и светли очи, връщай се от Париж и Ню Йорк, от дъжда, от тъгата и лятото, от семинарите, грипа, метежите на световната революция, от магесничествата на средновековния мрак, връщай се в сънищата и спомените, в смеха и страха ми, Прочетете повече…
Най-дълго чаканият сън на пробуждане за пропиляване скрити съдби готови отново да мечтаят да обичат Най-дълго чаканият сън сладка дума негодуваща над сърцето ми протяга се В нейния опал – проблясък Душата на сирака Бижутата на скитника Бездумник тъй забързан да събуди Деня с протегнати към мен ръце Уви, тържествен Прочетете повече…
Жената събира дъжд: десет, двайсет шепи в легена. Представя си, че е на седем – плитката ѝ и жълтото пате чертаят кръгове във водата. С двайсет и първата шепа измива лицето си. Влиза в стаята при баща си. Той самият е вече с формата на легло, с дъжда не са Прочетете повече…
пастир младостта ме учеше да опитомявам празните стени на кошарата извисени от тежестта сезоните движат дирята в чисти пространства годините вървят сдвоени дните стават и си отиват (кротко и беззащитно) тъгата ме износи върху вълчите челюсти прегърнали нашето отражение венците се раздират като знаме езиците разбъркват местата в превода на Прочетете повече…
ЕЛЕГИЯ ЗА БАВНОТО ДВИЖЕНИЕ Като вървя по улицата денем, ме поздравяват само инвалидите, които кретат с патерици бавно. Аз се поспирам с тях да поговоря. Отде разбират те, че и душата ми е болна като тях и ходи странно през този свят, пленен от бързината? Започвам да си мисля, че Прочетете повече…
2023-та Земята е с черна забрадка. Страшна катастрофа – невинни жертви. Някъде избухва бомба – навръх Коледа. Детенце лежи разкъсано, с играчка в ръка. Земята е лудият шапкар, който разпръсва подаръци, които никога няма да бъдат подарени, защото радостта и веселието са прекършени от бурята на скръбта. Очите гледат към Прочетете повече…
Когато съм в онова пространство между ръцете и гърдите ти, пожелавам да съм слаба. Да ме разпаднеш на съставните ми атоми, на пръсти, устни, на коса и на желание. Да поникна в твоята Вселена неочаквано . Да стана цвете, дом, огнище, перо от гълъб, огнена мелодия на зазоряване. Знам, че Прочетете повече…