За много кратко си дошъл, колкото моряшки поздрав! Докато хвърлят котвата и корабът вече отплава. Не се притеснявай за мен, нито за себе си или за някой друг! Сбогувай се кратко, дори мигновено, колкото пулса на тази поема, написана между две въздишки. Медията с висок рейтинг отново се излъга. Няма Прочетете повече…
По пътя вървях Пред мене на земята кръжеше сянка на орел Погледнах към небето – нямаше орел Откъм моята дясна страна пристъпваше царствено сянка на лъв а отляво пълзеше сянка на змия Но нямаше наоколо ни лъв ни змия Обърнах се – неотлъчно ме следваше сянка на ангел Но никъде Прочетете повече…
Сред безумния хаос на този побъркал се свят с теб сме взели лопата и вишнева, млада фиданка. Ветровете все още миришат на дъжд и на хляб, а столетните дъбове хвърлят спасителна сянка. Може би ще осъмнем във време на страшни съдби, ала имаме днес. И небето, земята, дръвчето. В този Прочетете повече…
Пристигат от селения лъчисти сияйни светли пришълци разпръсват мрака във душите събуждат спомен за изгубен рай и копнежа по забравена невинност Пред тях стихиите притихват в сенките им сухите дървета раждат плодове а от стъпките им сред безводната земя никнат и цъфтят безброй цветя Говорят на езика на сърцата – Прочетете повече…
Между вали и не вали няколко капки се спускат плавно като перца на отлетяла птица Реят се във въздуха против разума и гравитацията преди да създадат най-съвършените кръгове в кривите локви – малки изгубени морета в градската пустош Вървя срещу мрака Бързам, той бърза повече. Не съм минавала никога Прочетете повече…
Най-красивата дума – Прошка. Най-красивото място – Прегръдката. Най-красивата гледка – Небето. Най-красивият човек – Обичаният. Най-красивият празник – Споделеният. Най-красивият звук – Смехът. Най-красивият подарък – Тишината. Най-красивото чувство – Удовлетворението. Най-красивта връзка – Любовта и Вярата. Най-красивото ястие – Сезонното. Най-красивото цвете – Неочакваното. Най-красивото питие – Водата. Прочетете повече…
Лятото на моята душа идва само нощем, във съня ми. Денем в нея падат есенни листа. Зима броди по студени калдъръми. Лятото пътува по реки с брегове от злак обезумели, с изумруди в златни води, с горди водни птици. Бели! В лятото на моята душа всичко се разлиства и развива. Прочетете повече…
Понякога душата на човека прегаря като реотан ръждив. Съдбата му е сигурно нелека и с право смята, че не е щастлив. Навярно бил е често нараняван. Сега е жива рана и кърви. Със себе си не може да се справи и срещу участта си се гневи. Досажда, в говорилня се Прочетете повече…
И се моля! Моля си душата: Не заспивай нито миг! Земята е училище по будност – моля те, съвест, не бъди блудна! Земята е изкусителка стара – моля те, сърце, не изменяй на вярата! Земята е хранителка на илюзии – моля те, дух, правдата опази! И се моля! Моля си Прочетете повече…
когато автобусът закъснява тя започва да чете Рембо. томчето е колкото дланта ѝ, капелата му хвърля сянка, не виждам нищо от очите, но мога сляпо да се закълна, че бръчките по бузите и устните се стичат право в текста. после автобусът рязко очертава времето, в което пуши и дрънчи. помагам Прочетете повече…