Магьосани, и влюбени, и доверчиви, в Незнайното ни води всеки път – стареещи деца, по чувства – юноши, многопътни, многоверни, в плът… Мозайката на този пъстър свят е в земното око един огромен ирис, побрал души от цялата земя и грях побрал, и нежност, а и хитрост… Но верни на Прочетете повече…
Тя не беше любов, пожелала да има отплата. Беше вричане в камък. Във изгрев. В течаща вода. Беше хляб, който расне в утробния мрак на земята, за да бъде пожънат и стрит до почти белота. Беше огън, но благ. В който белият хляб се изпича и когато се пукне от Прочетете повече…
С мислите порочни все се боря и силно ме подтикват те към грях. Тогава появи се тя, красива, цветна, но не беше моя – ах, как поисках да ми промени света… И с времето събличах я невинно, бавно и любовно, дори успях да стигна до душата ѝ прекрасна, но погубваха Прочетете повече…
Мълчанието е убийство тихо, което бавно ни измъчва всеки ден. А любовта, която ни довършва скрито, разкъсва мен, на самота обрича теб. Сякаш това не беше нашата съдба?! И моля се на Господ да ти влее сила, чрез любовта си да пребориш тази суета, и нека тя сега да те Прочетете повече…
Предпочитам трудното. Навярно предизвиквам себе си така. Аз от тръните венец си правя май със собствената си ръка. Все по-мъдро болката приемам. Мога миговете да ценя, че изтича земното ми време. Удължавам с нощите деня. И отстъпва моят страх страхливо, стреснат от младежкия ми смях. Насърчава ме да съм щастлива Прочетете повече…
На Катя и Дойчо Като застинали след гръм ме срещат къщи архаични. И този тайнствен калдъръм!… И тези шепоти епични!… Над гроб сиротен рони лист дърво, от вятър оседлано. И вика ехото на бис стих от маестро Дебелянов. А над реката – мост до мост към спастрената чест ме водят: Прочетете повече…
В края на седмицата на сцената на Международния театрален фестивал „Лято, кукли и приятели” ще гостуват артисти от Истанбул и Бургас. Спектакълът „Шоу на звездите“ ще се играе на 11 август, петък, от 21,00 часа на сцена „Арт лято“ до Художествената галерия „Борис Денев” в парка „Асеневци“ във Велико Търново, а Прочетете повече…
Започнах да разказвам за теб в минало време – бях поет, пишех те, четях пред хората себе си и теб. Печатниците те създаваха върху хартия, а моето име бе изписано отдолу. Спрях да си спомням частите ти и вълнението, с което очаквах да се появиш – какво ли щеше да Прочетете повече…
Колко стихове за теб изписах… Колко стихове изтрих… Колко истории измислях… Колко разказа ти посветих… И не мога, и не мога, и не мога теб в реч мерена да побера. Все изтичаш между редовете ми с тревога от човешките ми опити да те смаля… Да те превърна в капка, в Прочетете повече…
Над смолисти блата и потънали в пламъци ниви (слънчогледов пожар е запален по цялата шир), в унисон с вечността, ято лебеди, приказно диви, махат с бели крила сякаш мерят небето с аршин. Мерят мъката, стара и прясна, дълбока и мъртва, радостта – тази лека дантела от плетен памук. А под Прочетете повече…