ПРОЛЕТ

Чучулига ме събуди,
чичопей ме поздрави
и подгони всички мудни
мисли ден да ги лови.

По стъклото гълъб чукна,
рече: ”Слънцето изгря
в ден като картинка. Хуквай
срещу лудата трева”.

И ме грабна светлината,
завъртя ме полъх свеж
и зарея птиче ято
в прасковения цъфтеж.

 

х х х

Тревата още е зелена,
а шарени листа я стелят.
Мъглата влиза във владение
на зимния въздушен шелф.

И корабът на есента
отблъсква зимните навеи,
които с бистра белота
земята плътно ще насеят.

А тя ще се съпротивлява
и още плод ще народи,
и ще заспи едва тогава,
когато семе приюти.

 

СВЕЧЕРЯВАНЕ

Когато вятър духне и отвее
на стъпките печата към безкрая,
ще ме настигне сняг, вихрушка
ще суче на дърветата клонака.
И пряспа ще засипе нещо днешно –
листо от нежност, капчица тъга,
защото през нощта ще мръзнат
надиплените есенни листа.
Светът ще стихне в сипкавия въздух,
а огънят ще хулне в див отблясък.
Тогава дланите ти ще обърна
и топлина ще се разлее до Луната.

 

ЕСТЕСТВО

Хоризонтът ми е планина,
изгревът ú мислите ми къдри
и навява топлина и мъдрост.
Хоризонтът ми е планина.

Черен път ме води към върха,
а гората свети във зелено.
Слънцето от жарка обич стене.
Черен път ме води към върха.

Вятър свири в крушово листо,
гълъбица сред клонака гука.
Дъжд от жълъди в тревата руква.
Вятър свири в крушово листо.

И вселената, завита на кравай,
във очите ми учудени пулсира.
Миналото в бъдеще замира.
Пред вселената завита на кравай.

 

Автор: Ели ВИДЕВА