Tetradkata.com е интернет платформа за литература и изкуство. Създаден на 30 ноември 2017 година, сайтът предлага на читателите богато съдържание от поетически, белетристични, есеистични, езиковедски текстове, както и рецензии на нови филмови заглавия, ревюта на книги, преводи на художествени произведения и др. Основна цел на “Тетрадката” е да побира в „страниците” си текстове от разнообразни жанрове и стилове.  Сред идеите на виртуалното пространство е да се поставят на фокуса на читателското внимание вълнуващи лица от българската културна сцена. В раздел „Интервюта” са поместени събеседвания на авторите от екипа на сайта с известни личности: Здравка Евтимова, Иван Христов, Невена Борисова, Николай Фенерски, Петър Чухов, Георги Бърдаров, Калин Терзийски, Росен Карамфилов, Алек Попов, Мирела Костадинова, Елена Павлова, Явор Цанев и други.

За да популяризира литературата на българското съвремие, Tetradkata.com изпълнява функцията и на медия, отразяваща литературни четения, представяния на книги, срещи с писатели и инициативи, които имат значение за развитието на културата.

Паралелно с публикационната дейност екипът на Tetradkata.com организира литературни събития в страната.

„Да даваш за изкуството и да черпиш от него винаги си заслужава!“ Основателите на сайта се придържат към това кредо и вярват, че то ще бъде възприето от повече хора.

Създатели на Tetradkata.com са Иван Хр. Христов, Лъчезар Йорданов и Калоян Христов. Администратор на сайта е Габриела Христова.

 

***

Още за нас, или как Tetradkata откри предназначението си

Здравейте, приятели!

Позволете да ви разкажа накратко своята история. Бях създадена с твърди корици, между които се поместват многобройни листи. След краткия ми престой в склада на печатницата ме изпратиха в една много кокетна книжарница. Там прекарах известно време напълно незабелязана.

В един обикновен и същевременно приветлив ден в книжарницата влязоха трима млади господа. Разговаряха, разглеждаха… Малко преди да стигнат до вратата един от тях случайно спря погледа си върху мен и извика останалите. Взеха ме в ръце, огледаха красивата ми изработка и се усмихнаха. За пръв път някой ми обръщаше специално внимание. Размениха си някакви банкноти с продавачката в книжарницата и ме понесоха със себе си. Озовах се в един затрупан с книги кабинет.

Тримата джентълмени се настаниха, всеки на своето бюро. Обсъждаха нещо важно, защото челата им бяха набраздени, а в очите им горяха искрици на възторженост. Ставаше въпрос за реализирането на обмисляна месеци наред идея. В нея основната роля беше отредена на мен. Да – представете си, на мен!