Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършва философия в СУ  “Св. Климент Охридски”. Пише поезия, проза, и кинокритика. Автор е на четири книги с поезия – “Малките” (1994, изд. “Аудитория”), “География на времето” (1996, с конкурс на “Литературен вестник”), “Слабини” (2015, изд. “Пергамент”), “Езикът, на който умирам” (2019, изд. “Библиотека България”) и сборника с проза – “Arest.com” (2014, изд. “Пергамент”). Текстовете му са превеждани на английски, арабски, немски и сръбски език в различни чуждестранни литературни издания и антологии. Бил е гост-редактор във вестник “Литературен форум”, както и водещ на рубриката “Идиот” в същото издание. Член на Сдружението на българските писатели, неформалния кръг за литературен тероризъм “Рамбо 13” и движението “Нова асоциална поезия”.