Минчо Георгиев Минчев (1938-2022 г.) е роден в с. Кряковци, Габровско (дн. квартал на Габрово).

От 1967 г. работи в Габрово като: редактор на заводски вестник, драматург в Габровския театър, музеен уредник и строител.

Публикува стихове, миниатюри и статии на литературоведски и краеведчески теми в местния печат, както и стихове в централния печат.

Председател на Дружеството на писателите в Габрово – 1994-1995 г. и 1999 – 2001 г. Член е на Съюза на българските писатели. Главен редактор на литературно-художествения алманах „Зорница“, издаван в Габрово. Управител на издателска къща „Луна“.

Автор и съставител на книгите „Осъдена любов“(1992), “Стряха над Янтра. Антология” (1993), “Звезден автобус” (1994), “Славейкови гнезда. Антология” (1997) „Гол пред Бога“ (2002), “Ъгълът на ледовете. Поеми” (2003), “Зеленият ангел. Миниатюри, есета, разкази” (2005), “Амбивалентна жена” (2013) и др.

През 2017  г. получава  голямата Априловска награда за дългогодишно забележително присъствие в културното битие на Габрово и за цялостното му литературно творчество.