Валентина Радинска е родена в град Сливен. Следва две години българска филология в СУ “Климент Охридски”, след което учи в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, и го завършва през 1976 г.

Работи като журналист във в-к “Народна младеж”, а после – 12 години като редактор в Студия за игрални филми “Бояна”; през 1992-1994 завежда отдел “Цивилизации” във в-к “Континент”. От декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 – до юли 2002 – като главен редактор на сп. “Европа 2001”. От 1996 до 2008 г. води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ “Климент Охридски”. От октомври 2014 г. периодично осъществява курсове по творческо писане в хуманитарна гимназия “Дамян Дамянов” в гр.Сливен.

През март 2002 г. Валентина Радинска създава неправителствената организация Българско сдружение “Живот с ДЦП” (детска церебрална парализа), и работи по проекти, свързани с проблемите на семействата, които отглеждат вкъщи деца-инвалиди. Автор е на три реализирани документални сценария на социална тема, както и на сценария на телевизионния филм на БНТ – “Птицата”(2003).

Валентина Радинска е автор на дванайсет книги със стихове: “Към мен върви човек” (“Народна младеж”, 1977); “Нощна книга” (“Хр.Г.Данов” 1983); “Не” (“Георги Бакалов” 1988); “Чистилище” (ИК “Няголова” 1992); “Всичко” (ИК “Иван Вазов” 1995); “Поне” (ИК “Хемус” 2001), “Дъждовете” (ИК“Захарий Стоянов”, 2009); “Употреба на Свободата” (ИК “Захарий Стоянов”, 2013) “Времена. Избрано” (ИК “Захарий Стоянов” 2013), “Уроци по мълчание” (ИК “Захарий Стоянов” 2016), „Защото е студено” (ИК „Захарий Стоянов” 2019), и „Премълчаване на зимата” (2020, „Симолини-94”).Тя е автор и на литературно-критическото изследване “Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците” (1997, 2012), за което получава наградата за критика на в-к “Век 21”. Автор е и на антологията “Българската поезия след Втората световна война” (изд. “Слово”, 2000 г.) През 1998 г. й е присъдена националната наградата “Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Носителка е и на наградата за поезия “Златен ланец” на в-к “Труд” (2009). За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата “Блага Димитрова” на ГФ “Българка” за документалния роман “Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо” (Издателство “Ентусиаст”), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе В.Радинска и претърпял две издания (2011,2014); на националната награда за литература “Милош Зяпков” (2014) за стихосбирката “Употреба на свободата”, както и на Голямата награда за изкуство и литература на Община Сливен – “Добри Чинтулов”. През януари 2015 г. – получава националната награда за поезия “Теодор Траянов”, а през септември 2017 – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература “Изворът на Белоногата”.

Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др.

Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг “Смисъл”. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.