Николай Джеджев /1949 – 2003/ е роден в София. По майчина линия родът му е от македонския град Кукуш и има пряка родствена връзка с революционера Гоце Делчев.

Николай завършва търговска гимназия в София, но по думите на съпругата му Нелия Джеджева, “сметките” му остават чужди цял живот. Бил е работник, занимавал се е с физически труд. Същността на живота му е свързана с поезията, книгите, киното, музиката. В средата на 60-те години на миналия век младият Джеджев е един типичен представител на бийт-поколението – слуша фанатично “Бийтълс”, носи дълга коса, чете световните класически автори, познава творчеството на Федерико Фелини, Жан-Люк Годар и другите големи имена в европейското кино. Сред приятелското му обкръжение в София са поетите Иван Теофилов, Борис Христов, Иван Методиев, писателят Иван Радоев, актьорите Стефан Мавродиев, Любен Чаталов и Кирил Варийски, бардът Георги Минчев. През последните години от живота си Николай Джеджев е близък приятел с поета Христо Фотев.

През 1983 година службите за сигурност в тоталитарната държава се намесват в живота на Николай Джеджев и преобръщат трагично съдбата му. Държавна сигурност прави опит да го вербува като сътрудник и след отказа му МВР намира причини, неизвестни и досега за семейството му, да го въдвори да живее в Дряново с мярка за неотклонение “Подписка”. По думите на съпругата му Нелия този прелом в живота му трайно го травмира психически. В Дряново Джеджев създава семейство, ражда се и дъщеря му Диляна.

Мечтата на живота му е да издаде стихосбирка, което за човек като него в тоталитарната държава е трудно. Това се случва през 2003 година с помощта на професор Божидар Кунчев, който подбира стиховете и урежда отпечатването на книгата му “Светлината на крадеца”. Николай вече е болен от рак . Малката книжка с около 40 стихотворения му е дала сили да бъде “на крака” до последния си дъх и да направи представянето й в приятелски кръг. Месец по-късно той почива. След него остават десетки непубликувани стихове.