Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София: По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в Софийския Университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър “Опит за летене” на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова и “Последната нощ на Сократ” на Ст. Цанев. Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание “Неа Епохи”. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър.

Първата ѝ книга със стихове “Глътка въздух” е публикувана 1983 г. в Кипър  на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година бива публикувана от издателство “Балкани” книгата й “Отложен живот”, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии  и размисли върху съдбата на хората като “емигранти” на тази земя. Следващата стихосбирка “Орехови думи” е издадена 2009 година от Издателство “Пламък”.

Същата година публикува в Кипър стихосбирката “Единствената дума”. През май 2021 излезе от печат, издателство “Хайни”, новата книга на Василка Петрова Хаджипапа със заглавие „Огледални вселени“.

Нейни стихотворения са превеждани на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в множество кипърски, гръцки, български и други антологии.