Проф. д-р Амелия Личева е родена в гр. София.

Доктор по филология с дисертация на тема: „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“ (2001). Доцент в Катедрата по теория на литературата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с хабилитация на тема „Гласове и идентичности в българската поезия“ (2007). Професор от февруари 2013 г.

Редактор в „Литературен вестник“ (от 2005) и издаваното от факултет “Славянски филологии” списание „Литературата“. Литературен наблюдател на вестник „Култура“. Наблюдател за книги на вестник „Капитал“ (2006 – 2008). Главен редактор на „Литературен вестник“, а като колумнист е популярна с колонката си в „Литературен вестник“ през 90-те години, озаглавена „Глас от маргиналията.“

Автор е на литературоведски и интердисциплинарни изследвания. Член е на Сдружението на български писатели.

Носител на отличията Златен лъв за издателски проект за „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“ (2005), на почетния знак на Столична община, 2007. Рицар на книгата на асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2015 г.

Носител е на Национална награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“, 2017 г. и на Национална награда „Хр. Г. Данов“ 2018 за представяне на българската книга.

Автор на книгите: „Истории на гласа“ (2002), „Теория на литературата. От Платон до постмодернизма“ (2005, съав. с Евгения Панчева и Миряна Янакиева), „Гласове и идентичности в българската поезия“, „Политики на днешното“ (2010), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“ (2013), „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска Библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2006), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017