Недялко Йорданов е роден през 1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град (1957) и българска филология в Софийския университет (1962). Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах “Море” (1980-88), а от 1990 г. до 1999 г. е драматург на театър “Възраждане” – София. По-известни поетични книги: “Всичко ще изпитаме. Стихове” (1963), “Когато ставаме бащи. Стихове” (1965), “И все пак любов. Стихотворения” (1968), “Лирика” (1973), “Младостта си отива. Стихове” (1977), “Любовна лирика” (1958; 1978; 1979), “Няма време. Стихотворения” (1981), “Стихотворения” (1983), “Любовна лирика” (1987), “Остаряваме бавно. Стихотворения” (1991), “Не остарявай, любов” (1991). Пише за театъра: “Ние не вярваме в щъркели. Пиеса” (1968), “Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси” (1977), “Развод по български. Пиеса” (1978), “Имате ли огънче. Комедия” (1980). Автор е на стихове, пиеси и роман в стихове за деца и юноши.