Сърчицето на Врабчо – Мая Лалчева

Случвало ли ви се е, както си вървите по улицата да ви капне нещо на носа или на ръката – обръщате поглед към небето, но то е синьо и няма нито едно облаче. “Сторило ми се е”,  казваш си и продължаваш по пътя.  И през ум не ти минава, че Прочетете повече…

Червеното кълбо на Баба Марта – Мирела Костадинова

Баба Тинка много обичала котарака си Спас. Той бил нейния другар и денем, и нощем. Затова решила да изпреде прежда червено боядисана и мека, и червени гащи на Спас да изплете. Сложила баба Тинка на загрятата печка да ври вкусна кокоша чорбица. Седнала на трикрако столче до печката и започнала Прочетете повече…

Кожухът на Вълчо – Мирела Костадинова

Срещнали се Лиса и Вълчо на горската пътека до  стария вековен дъб. Поспрели, раздумали се: – От къде идеш, Кумице? – Връщам се от града. Ходих да уча занаят. – Какъв занаят? Да не си луда? – Не съм… Ходих при кожухарите. Ще кроя и ще шия кожуси. Калпаци ще Прочетете повече…

Бързането на Ежко – Мирела Костадинова

В стари времена хората се опирали за всичко на традициите. Рано сутринта на Гергьовден, преди да се заколи гергьовското агне, жените връзвали престилки и се залавяли за работа. Първо нарамвали кобилиците и отивали на чешмата за вода. После се започвала голямата шетня: опалвали пещите, в които щели да хвърлят големите Прочетете повече…

Човешката мъдрост – Мирела Костадинова

В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…

Човешката мъдрост – Мирела Костадинова

В тъмната лятна нощ на небето грееше голяма жълта месечина. Звездите светеха като малки скъпоценни зрънца. Повяваше лек ветрец. После затихваше. В гората всички спяха. В далечината само се чуваха щурци, които свиреха със своите пилички. На върха на стария дъб бухалът четеше книга. Използваше лунната светлина за нощна лампа. Прочетете повече…

Щрак и Трак – Мирела Костадинова

В малкото полско село, на комина на дядо Стоян, свиха гнездо два щъркела. Случи се преди десет години, когато Щрак и Трак усетиха, че силно се обичат. В старото гнездо, всяка година се излюпваха малките им. Цяло лято ловяха жаби и риба в реката. Гордо крачеха през златокосите ниви и Прочетете повече…

Двете кифли – Иво Сиромахов

В сладкарницата на леля Софи, точно над рафта с шоколадовите торти стояха две кифли. Бяха си най-обикновени кифли, но се мислеха за необикновени. Имаха огромно самочувствие, сякаш са направени не от тесто, а от злато. Рано сутринта леля Софи беше опекла трийсет кифлички, но бързо продаде почти всички. Останаха само Прочетете повече…

Киселият таралеж – Иво Сиромахов

В гората край Сребърната река живее един вечно недоволен таралеж. Каквото и да се случи, той все мърмори и се възмущава. Още щом се събуди рано сутрин, започва да мрънка. Ако времето е дъждовно, казва “Кви са тия дъждове сега, подгизнахме вече. Ще се намокрим, ще изстинем и цял месец Прочетете повече…

Цър-цър и книжките – Мирела Костадинова

На старият таван, в къщата на дядо Георги, живееше със своята майчица мишлето Цър-цър. Те бяха сам-самички и малкото мишле често скучаеше. Нямаше си нито братче, нито сестричка. През деня майка му ходеше да събира храна, а Цър-цър играеше с един орех. Търкаляше го ту в единия ъгъл на тавана, Прочетете повече…

TetraDkaTa