ВМЕСТО БИОГРАФИЯ – ИНТЕРВЮ НА ДЕЙЗИ ПАТЪН С МАЯ ЛАЛЧЕВА

Днес гост на нашата страница “Детско творчество и поезия за деца“ е Мая Лалчева – автор на забавната детска книжка “Дружба. Приключенията на Жорко и Врабчо Страшников“

Д.П. – Добре дошли, г-жо Лалчева. Благодаря Ви, че се съгласихте да гостувате на нашата страница. Моля, кажете ни нещо за себе си…

М.Л. – Живея в София. Родена съм в красивия град Смолян. Там имах истински щастливо детство. Днешните деца няма да могат да си спомнят как някога са играли на стражари и апаши, или на Тимур, и неговата команда. Това много ги ощетява, но на помощ идват детските книжки, които помагат на въображението.

Д.П. – Госпожо Лалчева, тази книжка, която скоро ще излезе от печат, Вашата първа творческа рожба ли е?

М.Л. – Да.

Д.П. – Какво Ви мотивира да пишете за децата?

М.Л. – Децата са най-искрената публика. Те никога няма да те излъжат дали им харесва, или не. Книжката е моя рожба и така, и аз ще имам много деца!

Д.П. – Кажете накратко какъв е сюжета на книжката Ви? „Приключенията на Жорко и Врабчо Страшников“ звучи доста привличащо детското внимание и аз лично мисля, че то ще бъде поредното им любимо четиво.

М.Л. – Заглавието не случайно е “Дружба”. Основната ценност, която се разгръща в нея, е приятелството. Историите са забавни и винаги имат поука, а в края на всяко разказче има и задачи за любознателните. С книгата може да си направите и фигурка оригама на врабче.

Д.П. – В процеса на издаване на книжката, срещнахте ли затруднения ?

М.Л. – Да. Имах затруднения, много дълго време пишех до издателства, но никой не ми отговаряше. Накрая случайно открих имейл на изд. “Мишлена“ и нещата се случиха. Най-важното е да не се отказваш. Да си трудолюбив и упорит като мравките.

Д.П. – Книжката има прекрасно художествено оформление, кои са илюстраторите?

М.Л. – Всички картинки са дело на художникa – Любомир Михайлов. Аз съм му безкрайно благодарна, защото той не само е най-добрият илюстратор на учебници и помагала, но и винаги работи с чувство. Никой не може да го накара да работи по нещо, което не харесва. Работи с вдъхновение и стил.

Д.П.- Госпожо Лалчева, какво мислите за ролята на родителите и учителите в подсилването на афинитета в децата към четене на книги? Аз примерно си спомням ролята на моята баба, която ми купуваше за подаръци винаги книжки. Още пазя доста от тях.

М.Л. – Така е! Истината е, че детето няма само да отиде и да си купи книжка. Трябва някой да му я препоръча, да му я подари, на най-малките да им се прочете. Аз също си спомням как някога имахме читателски дневници и се надпреварвахме кой повече е прочел през ваканцията. Сега това го няма, не искам да обвинявам никого, но днес децата не обичат да четат. Няма я тази обич към книжката като към другарче, любимо близко същество. А има много хубави и умни книги по рафтовете.

Д.П. – Госпожо Лалчева, надявам се, ще продължавате да радвате нашите малки читатели с още Ваши творби и също така вярвам,че ще публикувате в страницата ни някои от Вашите стихове, и разкази. Имате ли послание към децата, някакъв съвет или пожелание?

М.Л. – Непременно ще споделям с вашата страница, защото много ми харесва. Тук няма случайни гости. Моето послание е точно това – Обичайте книжките! Те ще ви разкрият невероятно светове!

Дейзи Патън. –  Сърдечно Ви благодаря, че бяхте наш гост и Ви пожелавам нестихващо творческо вдъхновение и крепко здраве! С нетърпение очакваме Вашата книжка!

Мая Лалчева – Благодаря!