* * * Моите цъфнали кокичета… Февруарският студ ги попари. На наказани деца приличат, на нечия подранила старост. Не исках хола да украсяват – щеше съвестта ми да ме гложди. Сега върху земята корава нежни главици са положили. А бяха толкова съвършени – радост за погледа и сърцето. Боли ме. Прочетете повече…
С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните, току-що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се Прочетете повече…
Дунав през очите и в сърцето на журналиста Александър Недков Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за Прочетете повече…
Нещо за „Патилата на един непоправим републиканец масон“ на Любчо Иванов Свечеряване е, а мислите са пръснати като мозайката на остарялата читалищна сграда, която се опитва да ни приюти в прякото и преносното ѝ смислово значение. Напиращите спомени са тръгнали необуздано във всички посоки, като се преплитат във времето и Прочетете повече…
Разговор с проф. д.н. Венелин Терзиев преди представяне на новата чу книга „Щастие – спомени за бъдеще“ Силва Василева за книгата: Някога, някъде, някой бил казал, че думичката „ако̀“ била най-безсмислената. Защото това, което трябвало – щяло да се случи. Може би и да е така. Но ако следвахме нормалния Прочетете повече…
За книгата „Щастие – спомени за бъдеще“ на професор Венелин Терзиев Има исторически факти, които сякаш са ме пронизали и заседнали в мен още при първи прочит. Принуждават ме да се връщам към тях посред някое внезапно безсъние. Анализирам ги отново и отново, защото искам да се отърва от тях, Прочетете повече…
Прелюдия за непокорство – за книгата “Щастие – спомени за бъдеще” на Венелин Терзиев Венелин Терзиев пътува… Нанякъде! И трябва да прочетеш много пъти всяко негово творение, за да разбереш посоките на щастието му. Защото те, посоките, са много. И защото всеки един от текстовете в книгата са изпълнени с Прочетете повече…
Преди новата “Книга за щастието” (Спомени за бъдеще) на професор Венелин Терзиев За щастие, обаче, конят е зелен не само за далтонистите. Той трябва да бъде зелен всеки път, когато пасе червена трева под жълто небе. Така той става елемент на една условност, в която, веднъж включен, е вече длъжен Прочетете повече…
Отсега нататък пространството само̀ по себе си и времето само̀ по себе си са обречени да угаснат като сенки и само̀ своеобразното обединение на двете ще запази независима реалност. Херман Минковски Тихото присъствие на всяка нова книга гали пръстите на ръцете с нежния си допир и с очакването за нови Прочетете повече…
За романа „Родена през 70-те“ на Марина Йорданова Марина Йорданова е непознато и неналожило се име в съвременната ни литература. Навлиза плахо, сякаш все още сама не може да повярва в умението си да рисува света с думи. Имах възможността да се срещна с авторката благодарение на втората ѝ книга Прочетете повече…