В бъдещето на отминалите дни (Пътеки на времето в стихосбирката „Зад гърба“ на Габриела Цанева) – Силва Василева

Отсега нататък пространството само̀ по себе си и времето само̀ по себе си са обречени да угаснат като сенки и само̀ своеобразното обединение на двете ще запази независима реалност. Херман Минковски Тихото присъствие на всяка нова книга гали пръстите на ръцете с нежния си допир и с очакването за нови Прочетете повече…

Спомени към бъдещето – Силва Василева

За романа „Родена през 70-те“ на Марина Йорданова Марина Йорданова е непознато и неналожило се име в съвременната ни литература. Навлиза плахо, сякаш все още сама не може да повярва в умението си да рисува света с думи. Имах възможността да се срещна с авторката благодарение на втората ѝ книга Прочетете повече…

Излезе от печат втори том на „Известия на Исторически музей – Дряново”

Изданието визуално кореспондира с оформлението на том първи и продължава неговия замисъл да съдържа и популяризира доклади на историци, музейни специалисти, служители в държавни архиви, научни работници, преподаватели и краеведи, изготвени за участие в научни конференции, организирани от Исторически музей – Дряново. Отпечатването на книгата е от издателство „ЕКС-ПРЕС” ООД Прочетете повече…

С нежност за нашите рани – Венелин Терзиев

Пълнолунието е обезличило красотата на звездното очарование тази нощ. Звездите са потънали в меланхолична утеха и очакват по-добра възможност за своето представяне. Звездният похлупак се е приближил близо до нас и ни напомня за мимолетността на нашето съществуване. Лятната нощ все още не е успокоила човешкото множество, което в някаква Прочетете повече…

Обич (Подир сенките на човечността) – Венелин Терзиев

Сгърчени са днешните ни мисли и нямат дори най-малко желание да се протегнат и да се събудят от нощното будно сънуване. Полуунесени в своя сън се надигаме да погледнем нещото, което предстои да ни разбуди. Съботното ни събуждане е някак меланхолично и дори нежелано. Няма го нормалното (нормално ли наистина?) Прочетете повече…

За да дойдат отново при нас добрите мечти – Венелин Терзиев

С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните току що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която Прочетете повече…

Думи за риска и за силата да си различен – Минка Минчева

Дали защото професията ми изисква с малко думи да казвам много неща, или защото в последните години се наслушах на много думи не казващи нищо от овластени хора с високи постове, но с дребни души, събраните в есеистичните произведения на проф. д.н. Венелин Терзиев, открих силата на човек да понася Прочетете повече…

Другата страна на есето – Тони Теллалов

Усещане за дълбоко противоречие се е настанило в мен и ежедневно генерира тревожност. Сякаш в инстинктивното търсене на истината съм се оплел в разнопосочността на тезите и респектиран от тяхната устойчивост съм все по-объркан. Дали наистина аз сам кова̀ своето бъдеще, или, каквото и да правя, ще се случи това, Прочетете повече…

Непокорна самота (Не си поръчах вяра, а си я създадох) – Венелин Терзиев

По-добре да вярваш, отколкото да не вярваш, защото с вяра всичко е възможно. Алберт Айнщайн Припомних си скоро или по-точно – често си припомням, че като ученик, вървейки пеш до училището, в което учех, си мислех, че светът трябва да се превърне в нещо добре подредено, нещо, което ще прилича Прочетете повече…

Разсечени думи – Венелин Терзиев

„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“ Любчо Иванов Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъгла. Пътуването е кратко и почти потънало в Прочетете повече…

TetraDkaTa