Да домислиш всеки свой миг – поетичната изповед на твореца. Разговор с продължение с Илияна Кръстева – „Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“, казва поетът Павел Матев. На какви терзания е изложена Вашата публична самота? -Бих добавила, че поезията е публично разкриване на уязвимостта ни. Прочетете повече…
Казват, че змиите много се привързвали. Ще ги пращам за дребни услуги в домовете на враговете ми. Константин Павлов Днешният ми ден е призрачен. Ден, който ме връща и отпраща към спомени и мисли от отминали срещи във времето и пространството. Безмилостно ме е прикрепил към облегалката на стола, Прочетете повече…
Всяка сянка при дървото си се връща и обратно в корена опира пътят ни. Споделени със света са дивите ни нощи. И вселената ни залюлява в скута си. Из „Кръговрат“, Костадин Филипов Днешните поетични послания на Илияна Кръстева са за времето, когато търсите изход, за времето, когато сте тъжни Прочетете повече…
През последните дни все човъркам и не спирам да търся смислено оправдание да кажа, че днес сме по-добри, по-образовани и по-възпитани и трудно намирам отговор на всички зададени и незададени въпроси… Ние, българите, имаме особено отношение към знанието и получаването на такова. Все търсим и се опитваме да намерим за Прочетете повече…
Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires Днес топлият ден помага да допринесе за усещането за празничност, а септемврийското слънце се е пръкнало, все е едно е посред лято. Пътуването ни отвежда в крайдунавските места, които спокойно са оставили последици от своето съществуване в селцата, наместили се покрай голямата Прочетете повече…
Търсим думи, за да открием предците си. В думите намираме следи, които ни разкриват мисли и чувства. Научаваме за събития по запазените думи. Времето е заличило много от случващото се, а хората са прикрили част от всичко това, за да оцелее или просто да замълчи завинаги. Казваме за езика ни, Прочетете повече…
Дали се объркваме, или поправяме грешките си, дали търсим пътища, или не търсим такива, то времето продължава да си върви напред, без да се съобразява с нашата прибързаност, припряност или безспокойство. Слагаме му различни определения, приписваме му различни значения, даваме му определена възможност да се докосне и остане поне в Прочетете повече…
„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ – пише в своя разказ „Сватба“ Николай Хайтов. И заедно с него в мен се прокрадват спомените от едно пътешествие, връхлетелите ме чувства и мисли от което днес искам да Ви поднеса в дар. Тропането на автомобилите по неравностите на Прочетете повече…
Прелюдия за непокорство – за книгата “Щастие – спомени за бъдеще” на Венелин Терзиев Венелин Терзиев пътува… Нанякъде! И трябва да прочетеш много пъти всяко негово творение, за да разбереш посоките на щастието му. Защото те, посоките, са много. И защото всеки един от текстовете в книгата са изпълнени с Прочетете повече…
Следобедните часове на деня се стопяват от непрестанната топлина, която ни е споходила в своята безмерност. Тротоарните плочки дори усещат изпотяването ни, в което сме се потопили. Разминаването с насрещно движещите се хора е в някаква забавена ритмичност, без да усеща никакво забързване. Денят е умърлушен, като след среднощен запой Прочетете повече…