Стиховете на Ивелина Димова докосват с искреност, нежност и вяра в красотата на човешката душа Когато утрото се събужда с росата, която все още блести с неподправена честност, и денят предвещава да бъде добър, тогава липсва само сърдечността на прегръдката, която наричаме живот. Мислите сутрин са по-спокойни и някак по Прочетете повече…
Да бъдеш журналист в епохата на съмнението Журналистиката е интересна работа и я определят като много повече от професия. Може би тя е обществена мисия, призвание и отговорност към истината. В продължение на много време журналистите са били посредници между събитията и обществото, свидетели на исторически промени и защитници на Прочетете повече…
* * * Моите цъфнали кокичета… Февруарският студ ги попари. На наказани деца приличат, на нечия подранила старост. Не исках хола да украсяват – щеше съвестта ми да ме гложди. Сега върху земята корава нежни главици са положили. А бяха толкова съвършени – радост за погледа и сърцето. Боли ме. Прочетете повече…
На 85 години Иванка Павлова за поезията, която ражда от болката и съхранява душата Иванка Павлова за началото и краят Пораствам, макар и бавно. Това е утешително, защото, когато се харесваш такъв, какъвто си бил вчера, значи ще повториш класа. Връщането назад е и носталгично, и укорно, и обнадеждаващо. Началото Прочетете повече…
Между страха, самотата и надеждата за пробуждане „Човекът, който търси себе си, трябва първо да се осмели да остане насаме със собствената си душа.“ (Халит Ертугрул) Утрото на деня е все още пронизващо хладно и усещането за идващата пролет остава някъде скрито. Вътрешното ни усещане отново е подлъгано от просветналите Прочетете повече…
„Сключил съм мир със себе си. – Тази война се печели най-трудно от всичко“. (Джо Абъркромби) Безусловно войната е смърт. Не намирам и дори не се опитвам да търся оправдание за една насилствена смърт. Какви убеждения биха могли да ме накарат да оправдая отиващия си живот – живот, който вече Прочетете повече…
Един разговор за чувствата, творчеството и житейското поведение с Любчо Иванов – Във Вашето творчество личното, историческото и моралното често се преплитат – кое от тях днес Ви е най-трудно да отстоявате? – Така се получи в моя живот, че никога не ми се случи тези три фундаментални акцента в Прочетете повече…
„Всички ще бъдат забравени и всичко ще бъде забравено. А освен това, за още по-голямо успокоение, Човечеството рано или късно ще загине.“ (Георги Данаилов) Обществото ни се блъска в безпосочност, която откроява всяко предходно и следващо решение. Принципните ни позиции са в особена свързаност с безпринципно поведение. Това повторение на Прочетете повече…
С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните, току-що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се Прочетете повече…
Тази книга не е опит за утеха и не предлага удобни обяснения. Тя е резултат от дълго вглеждане в действителността – такава, каквато е, а не каквато ни се иска да бъде. Написана е във време на разколебани ценности, на подменени смисли и на обществено безвремие, в което въпросите стават Прочетете повече…