Щастливата потребност да бъдем тук – Венелин Терзиев

Самотността на щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило. Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е зявряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се Прочетете повече…

Ключът към истината – Венелин Терзиев

„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.“, пише Павел Вежинов, но следите остават в търсенето на истината на един случайно паднал ключ. И някак естествено идва въпросът дали въобще е нужно да определяме посоката на истината или Прочетете повече…

Прероден – Венелин Терзиев

За стореното и прераждането, за „малкото утре“ празникът за много – Димитър Васин на 80 години   Топлината на деня се е настанила припряно почти навсякъде, сякаш някак напук на присъствието на зимния календар от време. Хладината се е укрила само в най-сенчестите местенца около притъмнелите сгради. Пролуките на силна Прочетете повече…

Усещане за помъдрялост – Венелин Терзиев

Няма да се откажа да вървя по пътя, който предстои Омърлушено се пробужда утрото днес, свойски е притиснато от напористата сгъстена мъгливост и съвсем непозволено ни е оставило безпричинно самотни в тези часове. Безшумността на мобилните телефони ги е накарало да са притихнали някъде в своята нежелана захвърленост. Болезнената чувствителност Прочетете повече…

Душите ни страдат, боли ги, кървят – Венелин Терзиев

Разкъртени зидове. Липсващо е всичко – дори училището разколачено ни гледа в своето последно безумие. Тук животът бавно си тръгва и едва ли скоро ще се върне отново. Студенината на зимния ден прави гледката потръпваща от полъха на близката река. Свечерява се. Леко се промъква и наслоява мъглявината, която е Прочетете повече…

Стихосбирката „На рамо със залеза“ беше представена във Видин

Дългогодишният директор на училището в Брегово – Илияна Кръстева, представи първата си стихосбирка „На рамо със залеза” в Културен център „Жул Паскин” във Видин. Хората, които пишат предговор на една книга, имат сложна задача да накарат читателя, слушателя, ползвателя да я прочете по-нататък и да преоткрие в тези написани страници Прочетете повече…

Страх – Венелин Терзиев

Неделният ден се прибира фриволно разпилян в своите мисли. Дори не се опитва да придаде притеснение за времето, което е отредено за безметежно спокойствие. Студенината на вечерта ме притиска силно, дори без никаква необходимост, към близкия източник на топлина. Някак неестествено е да го търся да приютява вече топлите ми Прочетете повече…

Събудена памет – Венелин Терзиев

От генерали не ме е страх. Страх ме е от фелдфебели. Андрей Германов Събуждането е трудно. Усеща се бремето на непълната нощ. Движението на ръцете е мъчително и се случва с такава особена тежест. Напомня продължителната умора от суровия физически труд в предишни години, когато прибирането на полето с царевица Прочетете повече…

Отдалечаване (В памет на Андрей Германов) – Венелин Терзиев

Със живата вода на свойта сила напръскай живата си рана. И любопитните да видят после там, където е ударила стрелата, как светят бистри капки златен клей. Андрей Германов   Улиците вече са празни, редицата светофари примигват в своето жълто опиянение, сумракът отдавна е отстъпил на вечерната хладна тъмнина. Няма и Прочетете повече…

Сърце, притихнало в обич – Венелин Терзиев

„Причастие“ е новата книга на Любчо Иванов със 150 избрани стихотворения, която бе представена на Есенните литературни дни в Стара Загора Времето е търсило и оставило своите следи, намерило е пролуки, за да дири подслон дори в най-съкровените тайни и ревностно ги е пазило зад най-строго заключените врати. Времето ни Прочетете повече…

TetraDkaTa