Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова

Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават своето незавидно съществуване. Други са част от битието ми в продължителен период, дори се връщам да ги прегледам, препрочета или да остана в техния смисъл достатъчно дълго време.

Книгите имат своето странно съществуване. Те са нещо като ново интимно приятелство, което понякога е злополучно, понякога е щастливо, а друг път ветровито обрулено, но все пак оцеляващо във времето и пространството.

Текстовете, които тази нощ бяха при мен, не са от онези с твърде голяма сложност на своята конструкция или с претруфеност на своята изразност, а такива, които създават усещането на един разговор, който не свършва и не свършва. Разговорът е почтително откровен, та дори и прям. Тъжност и радостност са вплетени в някакво лъкатушене на събраните мисли и чувства.

Днес обществото е загубило онази присъща болезнена чувствителност и се е приспособило към онази безпризорност на изкуствената същност на битието ни, като е забравило за миналото си, дори пропуска настоящото си, за да мечтае за неслучилото си бъдеще. Каква ироничност на съдбата, която ни запраща в търсене на своите корени, които днес са поизсъхнали и едвам се държат в изронената почва. Тяхната живителност е в оскъдица и се опитва да оцелее.

Особена метафоричност е присъща на споделените текстове. Корените днес са във въздуха и са прекъснали връзката и са попаднали в своята несигурност на своето съществуване. Тази метафора преминава през книгата и постепенно придобива онзи по-широк смисъл, който търси своята нравствена, обществена и човешка измеримост.

Добрина Симова е събрала в изданието епиграми, афоризми и сатирични стихотворения. Различните жанрови форми обаче не разпиляват книгата, а са различни начини да бъде изказано нейното безпокойство. Първите два цикъла – „Многоетажни лъжи“ и „Две капки промени“ – още с названията си очертават мястото на сатиричното наблюдение. Следват афоризмите в „Изпечена“ олигархия, „сурова“ демокрация“, текстове от „Само 5% свобода“, „Каймак от мръсници“ и „Празна вилица“, а в цикъла „Корени във въздуха“ краткият сатиричен удар отстъпва повече място на стихотворението и на по-разгърнатия смисъл на един разказ.

Сатиричната чувствителност стои на опасно близко разстояние от грижите, дори от време на време усеща нейната горчивина. Политическото говорене, корупцията, подмяната, беззаконието, зависимостите, връзкарството, общественото безразличие, бедността, обезценяването на знанието и човешкото достойнство постоянно са под нейния прицел. Понякога този поглед е безпощаден, а понякога е внимателно различен. Добрина Симова не се  опитва да скрие раздразнението си и не се опитва да го облече в приятен изказ на определена литературна дипломатичност. Нейната сатира иска да прободе, да ядоса, да извади читателя от обичайното му спокойствие.

В книгата има много думи от всекидневния език, разговорни обрати, народни изрази, игра с познати фрази и заглавия, нарочно преобръщане на значенията. „Кукловоди“, „Държава на абсурда“, „Апаш до апаш“, „Многоетажни лъжи“, „Хамелеони“, „Две капки промени“, „Дръзки с връзки“, „Живеем си в кочина“, „Кьорфишеци“ – още тези заглавия показват, че Добрина Симова не търси някаква неутралност. Тя предпочита онази, която носи образ и остава в мислите ни.

Би било несправедливо „Корени във въздуха“ да се прочете само като политическа сатира. Зад политическото звучене стоят далеч по-важни въпроси за нашата примиреност, за изгубената ни способност да различаваме истинското от фалшивото, за това, че успехът на другия често поражда завист, вместо уважение, за доверието, приятелството, съвестта и благодарността.

В тази книга смехът често е само първична реакция, а след него остава неприятното усещане, че сме се засмели на нещо, което всъщност ни засяга силно, та дори и причинява болка. Това е една от старите и трудни задачи на сатирата – да ни накара да разпознаем себе си сред онези, на които се смеем.

Добрина Симова не поставя читателя извън тази действителност, дори го кара да бъде участник. И ако политиците, институциите и властта са постоянна мишена, то ние не получаваме своето безизразно оправдание за нашата пасивност, наивност, страх, примирение и лесното забравяне, което също има своята цена.

Афоризмите променят ритъма, като там Добрина Симова събира мисълта в няколко думи, като именно тази сгъстеност често дава на текста един по-дълъг живот. Любовта и омразата, доверието, знанието, амбицията, приятелството, съвестта, посредствеността – тези понятия са свалени от абстрактната си смисленост и са поставени в конкретността на човешка действителност. Не всички афоризми търсят философска дълбочина; част от тях са продължение на сатиричния разговор. В тях се усещат натрупванията на житейския път.

Съществена особеност на „Корени във въздуха“ е отказът от каквато и да било дистанция. Добрина Симова стои при нас и  казва „аз“, ядосва се, съмнява се, вярва, отхвърля и защитава. Струва ми се, че разговарям с автора през цялото време, който е част от нашата действителност и понася нашите неудобства,

Заглавното стихотворение вече казва направо онова, което по-рано е било представено в десетки кратки текстове – без корени дървото изсъхва, а човекът губи опората си. Това е може би най-точният образ за цялата книга, като коренът не е сантиментален знак за нашето минало. Той е безпощадно условие да имаме бъдеще, като няма как да говорим за промяна, ако непрекъснато прекъсваме връзката с паметта, достойнството, знанието и чувството за общност.

Има още един важен елемент, който не бива да се пропуска. Книгата е посветена на внуците  – Александър, Константин и Йоан. Прочетеното вече започва да звучи и като разговор между поколенията. Каква държава оставяме на децата след нас? Какви думи, какви правила и какъв пример създаваме? Тогава остротата на отделни произведения придобива друга смисленост. Гневът не е само гняв към настоящето и в него има определена тревожност за онова, което ще остане и предстои.

Илюстрациите също участват в този понякога непринуден, понякога настойчив, а друг път болезнено откровен разговор. Повтарящият се образ на дървото напомня за онази основна метафора и създава общото усещане за цялост. Това е особено важно за книгата, изградена от много кратки самостоятелни произведения, като визуалният мотив създава допълнителна вътрешна свързаност.

Естествено, сатиричният език на Добрина Симова понякога е груб, нарочно преувеличен и пределно категоричен, което безспорно е съзнателен избор. Някои читатели може би биха предпочели повече намек, други по-фина ирония, но ако тази книга бъде изгладена в онази степен на определена безобидност, тя ще престане да бъде книга на Добрина Симова. Силата ѝ е именно в темперамента, в отказа да се говори спокойно за неща, които авторката смята за лично и обществено неприемливи.

Може би най-важното е там, където отрицанието започва да търси изход. Ако всичко беше само присмех и разобличение, след последната страница щеше да остане единствено горчивината. Нейният призив е корените отново да бъдат върнати в земята, да се възстановят доверието, обичта и способността хората да бъдат заедно. Може би това не е наивен оптимизъм. След толкова страници критика подобна надежда звучи по-скоро като искрено настояване и молба, че все още не сме изгубили възможността да променим себе си и обществото.

„Корени във въздуха“ е книга на неспокойствието, като тя не обещава уютност на пребиваването в нея или с нея, като и не предлага някакво утешение. В тази книга има гняв, ирония, болка, усмивка, понякога безпощадни думи, но зад всичко това стои една проста човешка тревога – да не изгубим онова, което ни прави хора.

Тази сутрин изпитвам странното усещане на прочетеното, че ще очаквам да продължа този разговор и може би това е важно!

 

…….

Добрина Симова е завършила Великотърновския университет, специалност „Българска филология“. Работила е като учител и журналист. Живее и твори в София.

Пише поезия, апеви, SMS поезия, кратки сатирични форми, стихове и разкази за деца. Нейни произведения са публикувани в над 100 алманаха, антологии, сборници и списания, сред които „Любослов“, издания на Фондация „Буквите“, „Лунна светлина“, „Под лъчите на слънцето“, „Сияние“, „Съцветие“, „Орисници“, „Зовът на родния край“, „Светулки слово“, „Огоста“, „Вярност“, „Мостове“, „Светопис“, „Музиката на думите“, „Картини с думи и багри“, „Пламък“, „Литературен свят“, „Матадор“ и други. Нейни стихотворения са превеждани на руски и френски език.

Добрина Симова е носител на редица литературни отличия. Сред тях са Сребърна и Златна диплома от Фондация ВИА за участие в първата и втората антология на българския апев; три грамоти от Столична библиотека – „Четен поет“, „Поет дарител“ и „За изключителен принос към библиотечното дело“; отличия от националните конкурси „Свободен дух“, „Витошко лале“, „Албена“, „Асен Разцветников“, както и специалната награда „Златна роза“ от Международния литературен конкурс в Казанлък. Отличавана е още в литературни конкурси и инициативи на платформата „Музата с теб“, „Моето родно село“, „Майката – вълшебница“, „Моят Левски“ и други.

Член е на СНБП, ССПБ и КБП.

Автор е на книгите: „Преглътнат живот“ – стихотворения, 1991; „Любов без подслушване“ – лирика, 1992; „Само 5% свобода“ – стихопроза, 1992; „Другата любов“ – лирика, 1993; „Очи за спомен“ – лирика, 1994; „Каймак от мръсници“ – сатира, 1997; „Да ме чака светкавица“ – любовна лирика, 2007; „Празна вилица“ – сатира, 2020; „Магнитна връзка“ – любовна лирика, 2021; „Дъга за вечеря“ – апеви, 2022; „Разплаканата череша“ – разкази за деца, 2022; „Всичко е 6“ – разкази за деца, 2023; „Омагьосване“ – антология, 2023; „Космическо щастие“ – стихове за деца, 2024; „Корени във въздуха“ – сатира, включваща епиграми, афоризми и сатирични стихотворения.

За „Разплаканата череша“ получава грамота от КБП за оригинален литературен прочит на детската душа.

Разкази на Добрина Симова са включени и в помагала за Националното външно оценяване по български език и литература за VII клас на издателствата „БГ Учебник“ и „КЛЕТ България“.

Нейни книги присъстват във фондовете на библиотеки и културни институции в България и извън страната – Националната библиотека в Кишинев, Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, университетска библиотека в Сиатъл, Националната библиотека в Баку, български културни центрове в Париж и Берлин, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Столична библиотека, регионални и университетски библиотеки в страната, както и в читалищни, училищни и други културни средища.

Творческият път на Добрина Симова преминава през различни жанрове – от любовната лирика и литературата за деца до кратката сатирична форма. Именно сатирата заема особено място в нейното писане – остра, непосредствена и непримирима към обществените деформации. „Корени във въздуха“ продължава тази линия и събира в себе си натрупаното през годините наблюдение върху човека, обществото и времето, в което живеем.

КОРЕНИ ВЪВ ВЪЗДУХА

Добрина СИМОВА

Сатира, Избрано

Първо издание

Редактор: Мира Симова-Шапюи

Художник на корицата и илюстрации: Владимир Костов

Илюстрации и колажи: Константин Костов

Предпечат: Димитър Граматиков

ISBN 978-954-362-521-5

 

Автор: Венелин Терзиев