Щастливата потребност да бъдем тук – Венелин Терзиев

Самотността на щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило. Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е зявряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се Прочетете повече…

Ключът към истината – Венелин Терзиев

„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.“, пише Павел Вежинов, но следите остават в търсенето на истината на един случайно паднал ключ. И някак естествено идва въпросът дали въобще е нужно да определяме посоката на истината или Прочетете повече…

Прероден – Венелин Терзиев

За стореното и прераждането, за „малкото утре“ празникът за много – Димитър Васин на 80 години   Топлината на деня се е настанила припряно почти навсякъде, сякаш някак напук на присъствието на зимния календар от време. Хладината се е укрила само в най-сенчестите местенца около притъмнелите сгради. Пролуките на силна Прочетете повече…

Усещане за помъдрялост – Венелин Терзиев

Няма да се откажа да вървя по пътя, който предстои Омърлушено се пробужда утрото днес, свойски е притиснато от напористата сгъстена мъгливост и съвсем непозволено ни е оставило безпричинно самотни в тези часове. Безшумността на мобилните телефони ги е накарало да са притихнали някъде в своята нежелана захвърленост. Болезнената чувствителност Прочетете повече…

“Обич за обич” – една различна среща за мечтите и пътищата към тях

На 5 февруари 2024 г. от 18.00 часа в големия салон на Народно читалище „Развитие 1897 г.“ в гр. Брегово ще се проведе третият открит урок на проф. Венелин Терзиев с учениците от Средно училище „Св. св. Кирил и Методий“ – Брегово. Събитието се провежда под патронажа на г-н Илиян Прочетете повече…

Душите ни страдат, боли ги, кървят – Венелин Терзиев

Разкъртени зидове. Липсващо е всичко – дори училището разколачено ни гледа в своето последно безумие. Тук животът бавно си тръгва и едва ли скоро ще се върне отново. Студенината на зимния ден прави гледката потръпваща от полъха на близката река. Свечерява се. Леко се промъква и наслоява мъглявината, която е Прочетете повече…

Събудена памет – Венелин Терзиев

От генерали не ме е страх. Страх ме е от фелдфебели. Андрей Германов Събуждането е трудно. Усеща се бремето на непълната нощ. Движението на ръцете е мъчително и се случва с такава особена тежест. Напомня продължителната умора от суровия физически труд в предишни години, когато прибирането на полето с царевица Прочетете повече…

Отдалечаване (В памет на Андрей Германов) – Венелин Терзиев

Със живата вода на свойта сила напръскай живата си рана. И любопитните да видят после там, където е ударила стрелата, как светят бистри капки златен клей. Андрей Германов   Улиците вече са празни, редицата светофари примигват в своето жълто опиянение, сумракът отдавна е отстъпил на вечерната хладна тъмнина. Няма и Прочетете повече…

Послания за сбъдване (Лутане по неособено подредена пътна настилка) – Венелин Терзиев

Нямам възходи, имам падения. Хиляди пъти не ща извинения. Извинения нямам. Слънцето е позабравило, че е прекосило линията на есента и трябва да понамали силата на своята топли длани. Привеждаме се да се промушим през изсъхналите избуяли треви на двора, като главите ни са приведени надолу, за да не се Прочетете повече…

За нашите рани – Венелин Терзиев

Пълнолунието е обезличило красотата на звездното очарование тази нощ. Звездите са потънали в меланхолична утеха и очакват по-добра възможност за своето представяне. Звездният похлупак се е приближил близо до нас и ни напомня за мимолетността на нашето съществуване. Лятната нощ все още не е успокоила човешкото множество, което в някаква Прочетете повече…

TetraDkaTa