Авторите
Ние, човеците – Венелин Терзиев
Ние, човеците понякога сме странни същества. Цветята в тази градина плачат за своите стопани. Размахваме пръст, поставяме диагнози, определяме посоки или даваме оценки без въобще да имаме това право – условно или безусловно. Нараняваме или осъждаме без дори да помислим за следствието или последствието. И тази безкрайна и безумна странност Прочетете повече…






