За черната дъска и още нещо… – Венелин Терзиев

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

В последно време толкова се дигитализирахме и синхронизирахме, че позабравихме за онази присъща ни черна дъска. И ако си мислите, че тази на снимката е от някой изоставено българско школо в малко населено място, съвсем не сте прави – тя или те съвсем спокойно си съжителстват в работните помещения на един от най-престижните и добри университети в света.

Възможно е да ме обвините в безкраен сантимент към моето училищно битие през миналия век, когато всичко се случваше на тази или пред тази черна дъска, но пък се питам защо им е на проспериращите във всяко отношение да си пазят точно тази черна дъска?!

И след като отговорите на въпроса могат да бъдат толкова разнопосочни, колкото и хората, които си спомнят за нея и тези, които питат защо ни е точно това сега …

Без да се правя на много умен, ми се струва, че тази черна дъска има особено предназначение и тя и след още сто години пак ще си бъде на същото място, а този университет ще си бъде достатъчно престижен и желан….. и дори да се информираме и обучаваме дистанционно, то смисъла на черната дъска ще ни е необходим в този процес на предаване на житейското познание. И не защото там, където тя спокойно си стои и се използва по предназначение, защото традициите повеляват това, а защото предаването на знание става от човеците на човеците по един особен механизъм на социално общуване. За жалост или за радост машините не го произвеждат дори в синхронна среда, а онова усещане на живото присъствие липсва и е като приказките в онова време по телефона.

Та, тази черна дъска, ние е толкова необходима в този свят на отчуждение, отдалечаване и неприсъствие на духа, че дигиталния ни скок в образованието ще се наложи да почака, за да даде възможност, да достигнем приличното ниво на подготовка на предаване и приемане на това знание чрез съвременното техническо общуване.

И в евентуален упрек, че възрастта определя по някакъв начин случващото се, то спокойно мога да пресметна, че машината почти се е сраснала с мен, в удобното съжителство да ми помогне да свърша или да се опитам да свърша по-добре делата си….че отдалечавенето ми от нея доста трудно и почти невъзможно…

И с дълбокото си убеждение, че това ни общуване ще продължава да бъде част от нашия живот на учене, то ще запазя място за черната дъска, защото ако я изтрием толкова лесно и бързо, ще пропуснем, че ние хората сме дълбоко социални и няма как да вървим в своето развитие без да общуваме по начин, удовлетворяващ дълбоко социалните ни потребности и нека си запазим черната дъска, защото и след пет и петдесет години ще ни е достатъчно потребна!

А в университета от където е снимката на тази черна дъска, и след още 400 години ще бъде там, повярвайте ми!

 

Автор: проф. д.н. Венелин Терзиев

TetraDkaTa