ЩОМ ЗАДУХА ГРЕО-ЛЕВАНТИ Както и миналата година, вратата на бара пак заяде и Пощальонът трябваше да натисне с рамо трижди намасленото срещу морска влага дърво. Пантите изкърцаха измъчено и той влезе в помещението. Вътре беше толкова сумрачно колкото и навън. „Поне не вали и не духа този проклет морски вятър, Прочетете повече…
Последен лъч Още докато съм жива всички птици на смъртта ще викна красивия си танц да изтaнцуват и от трупа ми да се нагостят. И гробът ми на изток нека да гледа в чест на изгрева. А тялото ми го сложете с лице към залеза и нека бъда последното, което Прочетете повече…
ЕНТРОПИЯ. СЛЕД СЕДМИЯ ДЕН В началото бе словото. Фотоните. Бе скуката и детската игра в калта. В неделя чудесата свършиха. И дългото мъчително разпадане започна. INFERNO Какъв е този шум? Плясък на криле. Шепот приглушен и електрическо жужене… Млечнобялата мъгла. Прецежда светлината някаква решетка. Извайва ангелски пера студът, но ти Прочетете повече…
Събота. Почивен ден за мнозина и един прекрасен ден за теб. Срещна се с приятели, обядвахте, разходихте се в любимия ти парк, после гледахте кино… Да… Днес определено бе ползотворен ден за теб и сега лежиш уютно в леглото си, гушиш се в меките завивки, ухаещи на магнолия, и усещаш приятна умора. Задоволство. Знаеш, Прочетете повече…
Момичето с жълтото палто Много често сивотата на града се откроява в дъждовен ден като днешния. Улиците, дърветата, дори жълто – синия трамвай, са мрачни. Палтата и чадърите на хората навън са с тъмни, неутрални цветове, а лицата им – безизразни. Особено пролетно настроение мина покрай мен. Забелязах, че птички Прочетете повече…
„Когато бях до тебе, аз живеех, обичах хората, животните, света” Александър Вутимски в празния лист се търсиш като пътеписец събираш преживяното и в думите се приютяваш под стряха в толкова дъждовен ден но усещаш влагата по ходилата и макар да гънеш изреченията като клонки за да създадеш гнездо под покрива Прочетете повече…
Лютиче от моето тяло От минутата тихо белязала всички минути, от родилните мъки на целия сгърчен живот, от Големия взрив, който ражда наместо да срути, го очаквах – сина ми, да стане на всичко амвон. И защото го пише на Книгата черно на бяло (оттогава са писани песни и не Прочетете повече…
Слизаш на летището там, където има място наречено края на света и буум – нещо се залепя за теб. Влажен гъст топъл въздух се обвива по тялото ти като фолио и те вакуумира. След стотината крачки до паркинга на летището осъзнаваш, че дори твоите движения не отлепят горещината и не Прочетете повече…
Той проговорил около първата си годинка директно с въпрос. След което дълго не млъкнал. Пропорционално с ръста се увеличавал и броят на думите и той бързо смогвал да влуди околните. След като традиционната медицина и бабините илачи не помогнали за решаване на патологичното състояние, някъде около 10-ата година майка му Прочетете повече…
* * * с подути ръце и подути крака той върви по снега и не вярва не вярва че ходи по водата не знае че са го предали не помни че са го разпнали кръвта му изстива по снега капка по капка какво търси на тази земя все още защо Прочетете повече…