Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires Днес топлият ден помага да допринесе за усещането за празничност, а септемврийското слънце се е пръкнало, все е едно е посред лято. Пътуването ни отвежда в крайдунавските места, които спокойно са оставили последици от своето съществуване в селцата, наместили се покрай голямата Прочетете повече…
Не мога с друг да те разделям! С приятел, враг, дори с жена. Ако е тъй ще се оттегля. Да губя – мога, не и да деля. И самотата ми е двойна, ако ви срещна в снежна вечер. Като ревнив съпруг ще метна подире ви аз топка снежна. За ревността Прочетете повече…
Търсим думи, за да открием предците си. В думите намираме следи, които ни разкриват мисли и чувства. Научаваме за събития по запазените думи. Времето е заличило много от случващото се, а хората са прикрили част от всичко това, за да оцелее или просто да замълчи завинаги. Казваме за езика ни, Прочетете повече…
На 4 септември от 19 часа Габровският драматичен театър ще има своята първа премиера за новия сезон. Пиесата „Канкун“ на световноизвестния и обичан у нас каталунски драматург Жорди Галсеран е заглавието, което ще ви отведе сред горещите пясъци и лазурните брегове на мексиканския курорт. Режисьор на спектакъла е проф. Атанас Прочетете повече…
Онова чувство, което се оттича през улуците на днешното на горд непукизъм, самодоволство и безотказна вяра в себе си, на фейсбук признания, на разголване и самопоказване, в които граници отдавна не съществуват; онова чувство, което може да се нарисува, когато се разлистват албумите на семейните истории и се вижда как Прочетете повече…
Не е едно сърцето на човека. Отричам функцията на тази биология, отричам думите на всеки лекар, не сме направени така от Бога. Не вярвам в еволюцията на хората, в законите на простата механика – не разклонява смисъла аортата. Това са медицински оправдания. Да влезе времето в заучено сметало, да се Прочетете повече…
Дали се объркваме, или поправяме грешките си, дали търсим пътища, или не търсим такива, то времето продължава да си върви напред, без да се съобразява с нашата прибързаност, припряност или безспокойство. Слагаме му различни определения, приписваме му различни значения, даваме му определена възможност да се докосне и остане поне в Прочетете повече…
Обличах се в изгрев, обличах се в залез. Понякога – в лунен траур. Вървях. Крачка по крачка – надалеч от предишното аз. Вървях. Улиците бяха моя пустиня. Вървях. И духът ми пътуваше, в очакване да достигне Обетованата земя. Вървях. Бях дала обет да не спирам. Нито на този, нито на Прочетете повече…
„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ – пише в своя разказ „Сватба“ Николай Хайтов. И заедно с него в мен се прокрадват спомените от едно пътешествие, връхлетелите ме чувства и мисли от което днес искам да Ви поднеса в дар. Тропането на автомобилите по неравностите на Прочетете повече…
Прелюдия за непокорство – за книгата “Щастие – спомени за бъдеще” на Венелин Терзиев Венелин Терзиев пътува… Нанякъде! И трябва да прочетеш много пъти всяко негово творение, за да разбереш посоките на щастието му. Защото те, посоките, са много. И защото всеки един от текстовете в книгата са изпълнени с Прочетете повече…