Сдружение „Суматоха“ са номинирани за театралните награди „Аскеер“ в категория „изгряваща звезда“. Номинацията е заради участието им в спектакъла „Въпреки живота, всичко е любов“, създаден съвместно с екипа на габровския драматичен театър. Официалната церемония по връчването на наградите на Фондация „Академия Аскеер” ще се състои на 24 май 2022 г. Прочетете повече…
„… ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли“ Търсенето е част от човешкия ни живот. То е същността и необходимостта да правим постоянно своите избори. А дали те са справедливи, честни или случайни се определя от това какъв ще бъде крайният резултат от тях. Прочетете повече…
1. Тя пази го като зеница: нанизани копнежи, Съкровение, надежди – в изящна малка огърлица. Ще вземе ли Обичният залогът ú; герданчето, или пък китката на нейната Душа?!; Лудетината пък сама ще го дари със дивно цвете от леса! 2. Душата ú ще чака, ще гледа и ще моли; Дете Прочетете повече…
“Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека…” Пеньо Пенев Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото Прочетете повече…
Търсим щастие – то ни заробва. Строим Кулата на свободата – животът ни угасва в нея. И децата – радостта и продължението – се откъсват, се откъсват, се откъсват… И вече щастие ти нямаш. И Кулата не ти е нужна. И децата търсят, търсят, търсят свойта илюзорна свобода! Автор: Прочетете повече…
Беше дъждовна нощта… Онази нощ беше дъждовна. Хлад нахлуваше в стаите, пукаха тихо стените… Само теб и дъжда – нищо друго не помня. Като свещичка в шепите нося това през дните… Колко вода изтече, колко рани не заздравяха, колко мълчания и тишини гнездо в душата ми свиха… Колко любов и Прочетете повече…
С времето се научи да готви. Лесно е, подправките са най-важното, те са и древно пророчество (щом ги е имало и в египетски гробници) за отличния вкус на ястието. По същия начин, добротата, независимо от всичко, в края на краищата, ти отрежда уханен живот. Не може да си представи небе Прочетете повече…
Ние, човеците понякога сме странни същества. Цветята в тази градина плачат за своите стопани. Размахваме пръст, поставяме диагнози, определяме посоки или даваме оценки без въобще да имаме това право – условно или безусловно. Нараняваме или осъждаме без дори да помислим за следствието или последствието. И тази безкрайна и безумна странност Прочетете повече…
В последно време все проповядваме, изповядваме или даваме напътствия, указания или пък се произнасяме за каквото трябва и не трябва. И ако българският писател през 1964 г. в своя роман го нарече „Време разделно“, то днес би трябвало да сме разбрали, че далеч по-мъдро и по-смислено трябва да живеем. Иван Хаджийски – Прочетете повече…
