Има пътища, които може да бъдат преминати само със плач. Те не са само в душата ни. Сухи клони нанякъде влачат някой забравен вятър. Има пътища, които не делят никои два успоредни тротоара. Те са болката през света, когато есента прегаря. Има пътища, които не вървят в никой град. Те Прочетете повече…
Изцяло наши са само сънищата- свят, който ни принадлежи и поглъща. Свят, в който миналото и пътищата живеят в обладана от духове къща. И ние си сънуваме кротичко, изхвърлени, поругани от ятото птици. Скубем си перата, за да пишем самодостатъчната си история- с древния език на циници. Останахме без крила Прочетете повече…
Бургас 1999 г. – Взела съм ти подарък – усмихна се Мая. Зелените ѝ очи пробляснаха загадъчно. – Не е нищо особено. – Какво е? – попита Станимир. Тя постави в разтворената му длан жълтеникаво шуплесто камъче, изпъстрено с тъмни петна. – Това ли? – От Тевното езеро е – Прочетете повече…
Едва ли има друга професионална група, която толкова отчаяно се опитва да дефинира занятието си като писателите. Преди всичко винаги е седял въпросът: дали това изобщо е професия? Или дълг, съдба, призвание… може би проклятие? Списъкът от патетични етикети е дълъг. Но още по-дълъг е списъкът на ролите, които самите Прочетете повече…
Той е мъж, свикнал отдавна да живее сам и има своите стабилни навици, които по условие изключват авантюрите. Говори бавно, не защото мисълта му е ленива, а защото се опитва да я озапти, и реди правилни и запомнящи се изречения, с които хипнотизира. Тялото му – добре тренирано, не по Прочетете повече…
Спомням си с умиление една стара полусрутена къща в родния ми град Попово, която аз и приятелите ми в детството наричахме „база”. През деня там обсъждахме „военни стратегии” с часове. Обаче паднеше ли мрак някогашното жилище придобиваше зловещ вид. Вярвахме, че могъщи тъмни сили се пробуждат за живот, играейки хоро Прочетете повече…
Повечето хора живеят с мисълта, че са свободни. Повечето от нас са свикнали с идеята, че всичко е позволено, че всичко е достижимо, че битовото е достатъчно и че екзистенциалността е ненужна. Живеем в материалистичен свят. Свят, поробен от матрица не на изкуствен интелект, а на човешкото елементарно мислене, на Прочетете повече…
Би искала знанието да бе само припомняне, не и механично натрупване, не и домашно изгнание. Би искала и красотата да не се влияе от външното – каприза на съня, вечерния бриз, чашата вино. А тази чаша вино отразява светлините, без да произвежда светлина. Каква претенция за вливане на сили! Ще Прочетете повече…
Там, в паметта на душите,не закодираме нищо,нищо повече от по-малкото,от невидимото към видимото,от тесните вени на страхадо широките мисли към светлината; там, в паметта на душите ни,стъпала:надигаш се на тях,за да стигнеш земята на пръсти. Автор: Теодора ТОТЕВА * Фотограф: Ирена Лазарова
Малко неща искам да помня (сякаш минало се забравя) – онази сутрин дето със въздишка път към сърцето ми си проправи, усмивка на цвете случайно родило се сред суматохата на паважа, трапчинката тайно и нежно целунала твоето ляво рамо и още няколко истини дребни, които ми носят наслада…, другото просто Прочетете повече…