Авторите
Воалът на раздялата
Очите ти от моите са скрити, гласът ти в тишината отзвучава, и лодка съм на кея на мъглите, и спуска се воалът на раздяла. Изниква образа ти в тъмнините на моя ум и ето, че Прочетете още…
Авторите
Из “Мечката и други разкази” (предговор и избрани цитати от Калин Терзийски)
Най-накрая стигнах до убеждението, че това, което прави един писател именно писател, е фактът, че той пише. Ама че празни приказки! – ще си кажете. Но не. Случва се така, че когато някой човек страшно, Прочетете още…
Авторите
Таванът
Към него се катеря дълго, за да бъда по-близо до звездите, отколкото до хората. Търся небесната хубавица Алдебаран… Взирам се до ослепяване в далечното… Таванът е най-високият връх, на който мога да отида, за да Прочетете още…
Авторите
Видеокасети
Стилиян Калчев беше най-обикновен човек, работещ в химкомбинат “Свилоза” от седемнайсет години като кипаджия. Така се наричаха на жаргон ел-техниците, зачислени към отделение КИП и А[1] в предприятието. За своите четиридесет и една години изглеждаше Прочетете още…
Авторите
Абнорми
1. Беше раздразнен от леко ужилване. Когато премести погледа си върху мястото на раздразнението, видя забита игла в изпъкналата на дясната му ръка вена. Иглата бе свързана с пластмасова тръбичка. „Система за интравенозна инфузия,” помисли Прочетете още…
Авторите
Момичето, което се влюби във влак
Тя се влюби във влак и със сигурност знам, че обича до смърт железата му тежки. Окупирайте гарите, Тя е някъде там. Януари е хищен и зъл по човешки. Тя е гола в студа. Тя Прочетете още…
Авторите
Дългите отсъствия
Ти, който минаваш по пътя, мислиш ли си за тях? За тези, които ги няма. Става ли ти лошо, когато усетиш, че някой е забегнал? Изгребва ли ти се душата с дървен кутел? От липси! Прочетете още…
Авторите
С последен спазъм на езичница…
С последен спазъм на езичница, танцувала – до дъх и в транс, полягам в бездна … Неприлично е, но и животът е миманс. С последни сили – от приличие, търпя съседства и съдба. Съдбовно, грохотно Прочетете още…
Авторите
Воал
Без дрехи – облечена от чувства, без грим – обляна във сияние, под пурпурен воал мърда светлина, под пурпурен воал се разпали огън, под пурпурен воал се създадоха желания. Във тебе две неща озряха – Прочетете още…
Авторите
Двете кифли
В сладкарницата на леля Софи, точно над рафта с шоколадовите торти стояха две кифли. Бяха си най-обикновени кифли, но се мислеха за необикновени. Имаха огромно самочувствие, сякаш са направени не от тесто, а от злато. Прочетете още…
