Приказка за голямата река – Венелин Терзиев

Дунав през очите и в сърцето на журналиста Александър Недков Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за Прочетете повече…

Премълчани отговори – Венелин Терзиев

„Всичко се повтаря, всичко, което не е било изстрадано до край и изкупено“. Херман Хесе Саксиите са подредени в някакъв странен унисон с цветовете, които се подават от поизсъхналата пръст. Стопаните са неглижирали необходимостта от наличието на вода, а топлината със своята прекомерност се е постарала тази нужда да бъде Прочетете повече…

Малките победи на сърцето – Илияна Кръстева

Нашите победи над трудностите и болката може да изглеждат малки, но те ни променят – нашите възприятия, нашите перспективи и нашия живот. Ан Ламот Има мигове, в които човек стига до предела си – онази крехка линия, след която истината помътнява като узо с кубче лед и лимон, когато малките Прочетете повече…

Плебисцит за избрани – Венелин Терзиев

„Комплексите на един човек или една нация, все едно какви са те, са кратки, лъжовни спирки по пътя на голямата голгота към националното самосъзнание. Това са раните, които всеки народ трябва да лекува и на които всяка интелигенция е длъжна да търси изцерение.“ Марко Семов Днес объркването ми е по-силно Прочетете повече…

В разветите знамена на победителите няма смисъл – Венелин Терзиев

Нестихваща мъка върлува по нашите земи, която не може да утеши човешката ни същност. Блуждаещи погледи, вгледани в нищото, празнота в душата и студенина на ръцете ни. Насилствената смърт се е превърнала в някаква обичайност, която споделяме в медийната ежедневност непрекъснато и с особено постоянство, сякаш се опитва да превърне Прочетете повече…

Няма наивни неща, написани от живота – Венелин Терзиев

Нещо за „Патилата на един непоправим републиканец масон“ на Любчо Иванов Свечеряване е, а мислите са пръснати като мозайката на остарялата читалищна сграда, която се опитва да ни приюти в прякото и преносното ѝ смислово значение. Напиращите спомени са тръгнали необуздано във всички посоки, като се преплитат във времето и Прочетете повече…

Диагноза “Илюзия за недосегаемост” – Венелин Терзиев

„Никой не е повече мразен от онзи, който говори истината.“ (Платон) Жълтите лалета и минзухари, които така силно напомнят за пролетта и идващото ново, са остатъчната сила на нещо, което е обладало нашата жълта действителност. Специалистите казват, че изкривеното отражение се дължи на определени физични явления, които имат своето научно Прочетете повече…

Паметта на думите – Венелин Терзиев

„Библиотека без членове е гробище от книги“ – сякаш дочувам думите на героинята от „Парижката библиотека“ мис Рийдър, и продължението им в интервю на авторка на книгата – Джанет Скеслин Чарлс, в което споделя, че „Книгите са като хората; без контакт те престават да съществуват.“ Днес пристъпваме в библиотеки по-боязливи Прочетете повече…

Усещане за река – Венелин Терзиев

Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези Прочетете повече…

Оставяме всичко за после и за утре или за някога – Венелин Терзиев

Търся своето „Аз“ в объркването на днешния ден. Толкова наслоявания се случиха в последните години от препятствията на променящото ни общество, че дори и тези, които се смятат за ачигьоз, започнаха да се лутат в търсенето. Някакво натрапчиво изземване на собственото ми „Аз“  и ползването не по предназначение от всички, Прочетете повече…

TetraDkaTa