Спомени към бъдещето – Силва Василева

За романа „Родена през 70-те“ на Марина Йорданова Марина Йорданова е непознато и неналожило се име в съвременната ни литература. Навлиза плахо, сякаш все още сама не може да повярва в умението си да рисува света с думи. Имах възможността да се срещна с авторката благодарение на втората ѝ книга Прочетете повече…

Обаянието на неповторимине (спомени за Надя Тодорова) – Венелин Терзиев

Можеш да минеш само през екрана, но важното е да те запомнят! Надя Тодорова Дните в това време са безгранично широки, някак пълни с безгрижие и топлота. Уличките в междублоковите пространства са пълни с деца, които споделят всяка свободна възможност да поритат топка, да тичат в безпорядък, да се катерят Прочетете повече…

Последният поглед на родителя – Мария Димиева

Неописуемо нежна взряност… Широко разтворени очи, които те изпращат, защото вече знаят, че никога повече няма да те видят. Как болезнено копнеят да те обхванат, да те запечатат в себе си, да не изтърват последния ти жив отпечатък, защото вече се опитват да го занесат в другото. Този копнеж на Прочетете повече…

Какво е любовта ли? – Томислав Линков

Какво е любовта ли? Любовта е чувството, което ми дава смисъл да живея! Щом видя очите ти и се прераждам – отново и отново… Потъвал съм хиляди пъти, в хиляди очи, но само веднъж щях да се удавя… Ти ме беляза завинаги… Беляза ме никога да не се влюбвам в Прочетете повече…

Щастливата потребност да бъдем тук – Венелин Терзиев

Самотността на щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило. Ровя се в позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е зявряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се Прочетете повече…

Ключът към истината – Венелин Терзиев

„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.“, пише Павел Вежинов, но следите остават в търсенето на истината на един случайно паднал ключ. И някак естествено идва въпросът дали въобще е нужно да определяме посоката на истината или Прочетете повече…

Сърчицето на Врабчо – Мая Лалчева

Случвало ли ви се е, както си вървите по улицата да ви капне нещо на носа или на ръката – обръщате поглед към небето, но то е синьо и няма нито едно облаче. “Сторило ми се е”,  казваш си и продължаваш по пътя.  И през ум не ти минава, че Прочетете повече…

Човечността – кръстопът и съдба – Мария Димиева

Човечността е нещо незаслужено. Като любовта и като щастието тя е дар. Тя е устрем, внезапен изблик на умиление, което не може да бездейства, тя е бяг към пострадалия, без значение какво ще се случи с теб, тя е спасение навреме, а не намерение да спасиш, ако можеш и когато Прочетете повече…

Прероден – Венелин Терзиев

За стореното и прераждането, за „малкото утре“ празникът за много – Димитър Васин на 80 години   Топлината на деня се е настанила припряно почти навсякъде, сякаш някак напук на присъствието на зимния календар от време. Хладината се е укрила само в най-сенчестите местенца около притъмнелите сгради. Пролуките на силна Прочетете повече…

Усещане за помъдрялост – Венелин Терзиев

Няма да се откажа да вървя по пътя, който предстои Омърлушено се пробужда утрото днес, свойски е притиснато от напористата сгъстена мъгливост и съвсем непозволено ни е оставило безпричинно самотни в тези часове. Безшумността на мобилните телефони ги е накарало да са притихнали някъде в своята нежелана захвърленост. Болезнената чувствителност Прочетете повече…

TetraDkaTa