Concordia res parvae crescunt или Ex unitate vires Днес топлият ден помага да допринесе за усещането за празничност, а септемврийското слънце се е пръкнало, все е едно е посред лято. Пътуването ни отвежда в крайдунавските места, които спокойно са оставили последици от своето съществуване в селцата, наместили се покрай голямата Прочетете повече…
Търсим думи, за да открием предците си. В думите намираме следи, които ни разкриват мисли и чувства. Научаваме за събития по запазените думи. Времето е заличило много от случващото се, а хората са прикрили част от всичко това, за да оцелее или просто да замълчи завинаги. Казваме за езика ни, Прочетете повече…
Дали се объркваме, или поправяме грешките си, дали търсим пътища, или не търсим такива, то времето продължава да си върви напред, без да се съобразява с нашата прибързаност, припряност или безспокойство. Слагаме му различни определения, приписваме му различни значения, даваме му определена възможност да се докосне и остане поне в Прочетете повече…
„Орлиците се ловят с живо месо, а не с мърша!“ – пише в своя разказ „Сватба“ Николай Хайтов. И заедно с него в мен се прокрадват спомените от едно пътешествие, връхлетелите ме чувства и мисли от което днес искам да Ви поднеса в дар. Тропането на автомобилите по неравностите на Прочетете повече…
Следобедните часове на деня се стопяват от непрестанната топлина, която ни е споходила в своята безмерност. Тротоарните плочки дори усещат изпотяването ни, в което сме се потопили. Разминаването с насрещно движещите се хора е в някаква забавена ритмичност, без да усеща никакво забързване. Денят е умърлушен, като след среднощен запой Прочетете повече…
„Свободата, Санчо, е на върха на копието!“. Все по-често употребяваме безсмъртната фраза на мъдреца Мигел де Сервантес Сааведра като оправдание за неслучилата ни се свобода или пък за нейното издирване по някакъв странен начин. *** Казват, че свободата била на върха на копието. Този факт е толкова интересен и любопитен, Прочетете повече…
Ранна сутрин, небето все още си чисти гърлото върху паважа. Нощната буря е изтъркаляла цяла размазана серия от камъчета и кал по алеите. Тук-таме счупени клони и червеи. Не е изсъхнало. Още мирише на дъжд. Както се казва – не е като за пред хората паркът. Но аз вървя, слушам Прочетете повече…
Следобед, в квартала. Леко подухва, падат узрели черници в детската градинка. Просто минавам на път за метрото. И тя просто минава – лелката с пуснати, дълги коси, леко мътен до кърваво поглед, черна кожена пола, открила разширените ѝ вени. И каишка за куче. Движи се леко, ефирно, сякаш танцува, леко повдигнала Прочетете повече…
Грамадата с камъни се е пречнала пред пътя ни, който усилено се опитваме да преминем по най-бързия начин. Лятната продължителна дъждовност е помогнала свлачището да бъде в своята сила и да ни сложи в своята непочтеност на препречване на по-нататъшното ни придвижване. От време на време строполяването на нови късове, Прочетете повече…
За романа „Родена през 70-те“ на Марина Йорданова Марина Йорданова е непознато и неналожило се име в съвременната ни литература. Навлиза плахо, сякаш все още сама не може да повярва в умението си да рисува света с думи. Имах възможността да се срещна с авторката благодарение на втората ѝ книга Прочетете повече…