Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, спотаеното безпокойство и очакването на това, което предстои да се случи. Не търсим подредените мисли, Прочетете повече…
Понеделник вечер. Беше денят, който никой не очаква с някаква особеност, навярно защото е начало на поредната, с нищо неотличаваща се от предходните седмица. В средата на осемдесетте тя продължаваше в нейния си работен характер дори в и съботния ден. Това никого не учудваше, дори притеснение нямаше, че ще бъде накърнен Прочетете повече…
Бутилката червено вино е изискана, а датата на производството ѝ граничи с възрастта ни. Етикетът на винопроизводителя е трайно зацапан и само масивната дървена кутия указва мястото на лозовите масиви и избата. Порочно разреждаме отлежалото съдържание с обикновена лимонада, с която се сдобихме набързо от близкото квартално магазинче. Топлият ден Прочетете повече…
Сънят бе толкова красив, че той не пожела да се събуди… Със сигурност някъде там, в скрина със старите бабини тефтери, има запазена рецепта за най-вкусната риба. Ако това не ви е достатъчно, то последвайте в световно обърканата мрежа някой от днешните кулинарни артисти, развяващи със самочувствие на съвременни гурме Прочетете повече…
Пътят от областния център до планинското градче е кратък, а липсата на насрещно движещи се автомобили улесни още повече пътуването ни. Навярно затова и пристигането стана толкова бързо, че дори не усетихме кога сме навлезли в населеното място. Безлюдността тук е овладяла почти цялото пространство и е оставила своите гротескови Прочетете повече…
Слънчевата топлина толкова силно е притъпила всичките наши усещания и някак съвсем сами ни е оставила в горещото забавление. Дори озлобените погледи са подпухнали в непривична гримаса, обилно полята от отделената и стичаща се в очите пот. Потоците от хора са останали безизразни във втренчените си погледи и вманиачено са Прочетете повече…
Пълнолунието е обезличило красотата на звездното очарование тази нощ. Звездите са потънали в меланхолична утеха и очакват по-добра възможност за своето представяне. Звездният похлупак се е приближил близо до нас и ни напомня за мимолетността на нашето съществуване. Лятната нощ все още не е успокоила човешкото множество, което в някаква Прочетете повече…
Земя, ти имаш хляб и гроб за всички. Стефан Цанев Пътуването, отегчително дълго и протяжно, отне почти цялата светла част на този ден. Странно полупразните улици на този град ни допуснаха до своя Тексим. Разредеността на присъствието на автомобили са смущаващи и непривични за обичайността, която не подбира часовете от деня и Прочетете повече…
На Илияна Кръстева Нямам време. Никой няма време. С нокти и със зъби ще се браня от величия. С кръв ще плащам всеки сантиметър от космическия път към истината. „Декларация“ Константин Павлов Вероятно много от нас търсят и намират повече известност в своята същност, отколкото тя реално ни е Прочетете повече…
Сгърчени са днешните ни мисли и нямат дори най-малко желание да се протегнат и да се събудят от нощното будно сънуване. Полуунесени в своя сън се надигаме да погледнем нещото, което предстои да ни разбуди. Съботното ни събуждане е някак меланхолично и дори нежелано. Няма го нормалното (нормално ли наистина?) Прочетете повече…