За изтърваното време – Венелин Терзиев

Изтървем ли България, изтървали сме всичко. Николай Хайтов Днес събитията са толкова наситени със своята непрозрачност и непредвидимост, че понякога, и дори все по-често, се объркваме от случващото се. Обикновено търсим информираност, която да ни даде основание за определена правдивост на личните съждения и правилна посока в мисленето. Всичко случващо Прочетете повече…

Безразличното удобство на прикритите зависимости – Венелин Терзиев

…все по-малко отделяме минути да различим смисленото и безсмисленото… Дали имаме възможност да разбираме времето, или то просто преминава през нас, дали имаме възможност да го променяме, или имаме въобразената чувствителност за тази наша способност, дали не е съвсем нелогично нашето усещане за осезаемо присъствие в това ни съществуване? Вероятността Прочетете повече…

(С)бъднатата топлина на детството – Венелин Терзиев

Денят е от онези, в които мъглата и сгъстеният пушек се смесват с такава бързина, че дори и малките улички губят обичайността на своите силуети… Малкият град е потънал в своята пустота, а работният ден все още не е привършил. Сумрачината е завладяла почти всичко, само очертанията на откритите барачки Прочетете повече…

Когато Жорко вдигаше температура – Мая Лалчева

Тази зима Жорко се разболя само веднъж, но много лошо. Три часа и трийсет минути никой не можа да разбере какво му е и какво трябва да се направи. Докато накрая детето вдигна температура и майка му извади чантичката с лекарства, за да даде хапче. Дали защото беше вече изморен Прочетете повече…

Самуил – О. Б. Х.

Вратата зад гърба ми се затвори с тихо щракване. Никога не съм разбирал защо някои хора наричаха момента след добро изкарване „разходка на срама“ 1 , след като нямаше нищо срамно да се отдадеш на привличането си към някого. Стига да беше по взаимно съгласие и двамата да знаеха точно Прочетете повече…

Врабчо на служба при петела – Мая Лалчева

С тържествена походка и като че ли в такт с капките, петелът обикаляше своето владение и се оглеждаше в локвите. От небето още росеше топъл дъжд и неговите приятелки – кокошките на баба Керана се криеха в кокошарника. Той беше известен на всички в двора като хвалипръцко, който се има Прочетете повече…

Устойчиво образование и образование за устойчиво развитие – Венелин Терзиев

Светът преживява сериозни трансформации почти във всички сфери – политическа, икономическа, социална, екологична. Предизвикателствата и преходите, пред които сме изправени, са непознати и нямат аналог в досегашното ни развитие. Съчетанието на икономически и социални неравенства при използването на изкуствен интелект, чрез който хората разкриват нов цивилизационен модел. Всичко това създава Прочетете повече…

Имам право! (100 години от рождението на Павел Матев) – Венелин Терзиев

Времето откъсва от душите ни мисли, чувства, думи, въздишки и много обич. Разпилява ги понякога като есенна вихрушка върху полепналите листа по постоянно влажната повърхност. Оставя ни замечтано замислени какво прави този късен есенен вятър, но той отново продължава със своето забавление да търси форми и начин да ни изпрати Прочетете повече…

Политиканстваща реалност – Венелин Терзиев

„Пази боже сляпо да прогледа!“, Алеко Константинов   Политиката, казват някои, била трудна работа, а други, че била мръсна работа. У нас политика се оказа никаква работа, защото една работа, ако е истинска такава, трябва да дава резултат. В последните и в не съвсем последните години у нас сякаш не Прочетете повече…

Вироглава обтурация – Венелин Терзиев

В душата на страхливите няма място за щастие. Мигел де Сервантес Притъмнялата студенина е посивяла в късната ноемврийска вечер. Отблясъците са още неотчетливо истински, съчетани с някаква мъгливост, която подстрекаващо напористо се е простряла навсякъде в малките улички. Амалгамената повърхност е обрушена и се търкаля непрекъснато подмятана от вироглавата същност Прочетете повече…

TetraDkaTa