Прероден – Венелин Терзиев

За стореното и прераждането, за „малкото утре“ празникът за много – Димитър Васин на 80 години   Топлината на деня се е настанила припряно почти навсякъде, сякаш някак напук на присъствието на зимния календар от време. Хладината се е укрила само в най-сенчестите местенца около притъмнелите сгради. Пролуките на силна Прочетете повече…

Усещане за помъдрялост – Венелин Терзиев

Няма да се откажа да вървя по пътя, който предстои Омърлушено се пробужда утрото днес, свойски е притиснато от напористата сгъстена мъгливост и съвсем непозволено ни е оставило безпричинно самотни в тези часове. Безшумността на мобилните телефони ги е накарало да са притихнали някъде в своята нежелана захвърленост. Болезнената чувствителност Прочетете повече…

Страх – Венелин Терзиев

Неделният ден се прибира фриволно разпилян в своите мисли. Дори не се опитва да придаде притеснение за времето, което е отредено за безметежно спокойствие. Студенината на вечерта ме притиска силно, дори без никаква необходимост, към близкия източник на топлина. Някак неестествено е да го търся да приютява вече топлите ми Прочетете повече…

Събудена памет – Венелин Терзиев

От генерали не ме е страх. Страх ме е от фелдфебели. Андрей Германов Събуждането е трудно. Усеща се бремето на непълната нощ. Движението на ръцете е мъчително и се случва с такава особена тежест. Напомня продължителната умора от суровия физически труд в предишни години, когато прибирането на полето с царевица Прочетете повече…

Отдалечаване (В памет на Андрей Германов) – Венелин Терзиев

Със живата вода на свойта сила напръскай живата си рана. И любопитните да видят после там, където е ударила стрелата, как светят бистри капки златен клей. Андрей Германов   Улиците вече са празни, редицата светофари примигват в своето жълто опиянение, сумракът отдавна е отстъпил на вечерната хладна тъмнина. Няма и Прочетете повече…

Борил – О. Б. Х.

Телефонният звън ме изтръгна от съня. Примигнах с очи, за да проясня погледа си, но клепачите ми тежаха като оловни. Кога толкова бързо дойде сутринта? Отворих едното си око и погледнах към часовника на нощното шкафче. Показваше 2:45. Грабнах апарата притеснен, че нещо може да се е случило със Самуил. Прочетете повече…

Послания за сбъдване (Лутане по неособено подредена пътна настилка) – Венелин Терзиев

Нямам възходи, имам падения. Хиляди пъти не ща извинения. Извинения нямам. Слънцето е позабравило, че е прекосило линията на есента и трябва да понамали силата на своята топли длани. Привеждаме се да се промушим през изсъхналите избуяли треви на двора, като главите ни са приведени надолу, за да не се Прочетете повече…

В пещерата на Сърцето – Мая Лалчева

Беше горещ летен ден, когато след игрите на двора, Жорко заспа свит до гърдите на майка си. В ръцете си стискаше камъче. Беше го намерил случайно, малко сиво камъче, но знаеше, че то ще му помогне да намери щастието. Завъртя се веднъж, два пъти и изведнъж усети, че навлиза дълбоко Прочетете повече…

За нашите рани – Венелин Терзиев

Пълнолунието е обезличило красотата на звездното очарование тази нощ. Звездите са потънали в меланхолична утеха и очакват по-добра възможност за своето представяне. Звездният похлупак се е приближил близо до нас и ни напомня за мимолетността на нашето съществуване. Лятната нощ все още не е успокоила човешкото множество, което в някаква Прочетете повече…

Първият учебен ден – силата на очакването – Венелин Терзиев

Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, спотаеното безпокойство и очакването на това, което предстои да се случи. Не търсим подредените мисли, Прочетете повече…

TetraDkaTa