Безвремие на важните неща – Венелин Терзиев

Началото на днешния ден по нищо не се различава от онези, в които няма предварително начертан  график на случващите се неща, и дори не иска да се събуди от късното снощно приключване. Лениво се промъква сутрешното слънце, създавайки илюзията, че ще се опита да сгрее все още студените ни къщи. Прочетете повече…

Раздавач на мечти – Венелин Терзиев

Планината днес е позволила да видим нейните побелелите ѝ очертания, напомнящи ни за нейната мъдрост. От малкото хотелско балконче се вижда все още празната, простряла се пред погледа ни тясна калдъръмена уличка. Някъде в дъното се забелязват небрежно лутащи се сутрешни силуети. Никой не е готов да започне работа в Прочетете повече…

В очакване на опрощение – Венелин Терзиев

Денят припряно се върти около своята окръжност и напомня, че ще си отиде непотърсен. Днешното пътуване започна някак припряно и тръгна в посока, по която не бе отивало в този земен живот. Първокласният път, по който някак спокойно и самотно пътувахме, се отклони по тясно мостче, по което пряко сили Прочетете повече…

Да срещнеш себе си на разсъмване – Силва Василева

Лесно е да се намери дъска. Трудно е да се направи иконата. Иван Динков Студентска квартира в началото на 1988 година. Цигари в излишък в препълнени пепелници. Музика – такава, каквато не звучи в радиоефира. И стихове. На поети, чиито книги някак странно и прибързано изчезваха от книжарници и библиотеки Прочетете повече…

Непокорна самота (Не си поръчах вяра, а си я създадох) – Венелин Терзиев

По-добре да вярваш, отколкото да не вярваш, защото с вяра всичко е възможно. Алберт Айнщайн Припомних си скоро или по-точно – често си припомням, че като ученик, вървейки пеш до училището, в което учех, си мислех, че светът трябва да се превърне в нещо добре подредено, нещо, което ще прилича Прочетете повече…

Разсечени думи – Венелин Терзиев

„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“ Любчо Иванов Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъгла. Пътуването е кратко и почти потънало в Прочетете повече…

Текст с премръзнало заглавие за жената и цветните обувки – Венелин Терзиев

Днес денят е слънчев, но все така зимно пронизващ със студенината си. Прилича ми на поотръскъло се бездомно куче, което скитащо из прашните улици и търсещо някаква храна. Блудно се върти насам-натам и помирисва краищата на измръзналия тротоар. Бързащи хора не му обръщат и миг внимание, а то поглежда с Прочетете повече…

Цената на мечтите – Венелин Терзиев

Стърчащите мачти на подредилите се на Голямата река кораби иронично наподобяват поредния зеленчук в неправилна форма, набоден от вечерната ни салата. Странното клатушкане на тези подредени в редица, заобиколени от малки корабчета баржи са в някаква изопачена реалност в едно полупрозрачно и призрачно нощно пространство. Те пътуват нанякъде и не Прочетете повече…

135 години вестник “Росица” – Венелин Терзиев

Времето и събитията променят хората, както и тези, които пишат за това време и тези събития. От историческа гледна точка вероятно има известна цикличност във всичко това, което се случва с човечеството, но от гледна точка на нашите възприятия и усещания всяко събитие и най-дребна случка дори се случват за Прочетете повече…

Поезията е може би онази светлина, която помъдрелите улавят – Венелин Терзиев

 Един неслучаен разказ за Иванка Павлова   Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш. Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и Прочетете повече…

TetraDkaTa