Дарбата, наречена любов – Силва Василева

Не се оплаквай в себе си дори! А благодари – …………………… че дарбата ти се наричаше любов Тя пише така, че след всеки неин стих листът остава „овъглен“. Тя пише така, че без да знаят и до днес десетки влюбени повтарят нейни думи, когато търсят споделената взаимност. Тя пише – Прочетете повече…

Неизбежната промяна – но каква е тя и какво ни носи!? – Венелин Терзиев

Периодично търсим или се надяваме на промяна, поне това показва близката и по-далечната ни история. И без да търсим закономерност или цикличност, то ние целенасочено се стремим да променяме живота си към по-добър или по-поносим за нас и нашето усещане за това. И днес отново търсим промяна, търсим я настойчиво Прочетете повече…

Драскотината живот – Венелин Терзиев

Докосват се началото и краят… Иванка Павлова Човешкият живот е едно странно състезание – или участваш в него, или оставаш наблюдател. Именно този наш човешки живот, в който нито черното винаги е черно, нито бялото винаги е бяло се случва в неизбежната си последователност и безпорядъчност. Той се крие някъде Прочетете повече…

Алхимия на смисъла и вярата – Венелин Терзиев

Тъгуват, боли ги нещата. И не знаят защо ги боли. И не знаят защо тъгуват. „На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“ Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в Прочетете повече…

За Николай Хайтов – Венелин Терзиев

Все по-трудни стават мислите ни в последно време. А като че ли ни е нужно само едно – да си припомним, че сме българи. И макар и попаднали в тресавището на времето да изпратим по живо по здраво самозванците службогонци. „Службогонци”– една от Вазовите творби – образец на класическата ни Прочетете повече…

Мисли за духовното съзряване и извисяване, а не за оцеляване – Венелин Терзиев

Във времената на все по-малко духовност и на липса на онези ценности, които са пазили народа ни да оцелее и пребъде, ние търсим и се опитваме да се впишем в европейското и световно образователно и културно пространство. Някои от нас активно пледират, че то ни се полага по право, други – че вече Прочетете повече…

За професор Марко Семов – Венелин Терзиев

 „… ще познаем, че сме станали модерна европейска държава, когато от демокрацията няма да боли“ Търсенето е част от човешкия ни живот. То е същността и необходимостта да правим постоянно своите избори. А дали те са справедливи, честни или случайни се определя от това какъв ще бъде крайният резултат от тях. Прочетете повече…

Светът – такъв, какъвто не очакваме – Силва Василева

“Всеки своя пътека си има, всяка бърза и търси човека…” Пеньо Пенев Поколението, посещавало училище през 70-те и 80-те години на миналия век, със сигурност е чело, а много и все още зная наизуст поне част от някое от стихотворенията на „поета с ватенката“, строителя на Димитровград и на бъдещото Прочетете повече…

Ние, човеците – Венелин Терзиев

Ние, човеците понякога сме странни същества. Цветята в тази градина плачат за своите стопани. Размахваме пръст, поставяме диагнози, определяме посоки или даваме оценки без въобще да имаме това право – условно или безусловно. Нараняваме или осъждаме без дори да помислим за следствието или последствието. И тази безкрайна и безумна странност Прочетете повече…

За Иван Хаджийски – Венелин Терзиев

В последно време все проповядваме, изповядваме или даваме напътствия, указания или пък се произнасяме за каквото трябва и не трябва. И ако българският писател през 1964 г. в своя роман го нарече „Време разделно“, то днес би трябвало да сме разбрали, че далеч по-мъдро и по-смислено трябва да живеем. Иван Хаджийски – Прочетете повече…

TetraDkaTa