Кой се е появил първи – камионът или ТИР(ът)? (езикова бележка) – Мина Симеонова

Думата “ТИР” се свързва с развитието на транспортната индустрия в началото на 20-ти век, когато международната търговия започва да се увеличава и необходимостта от ефективни и бързи методи за транспорт на стоки става по-осезаема. За да се осигури навременното и безопасно транспортиране на товари, се появяват различни видове транспортни средства, Прочетете повече…

Динамика на езика. Езикът и новото време (езикова бележка) – Мартин Попов

Езикът е жив и постоянно се променя, отразявайки развитието на обществото, културата и технологиите. Българският език не прави изключение – с времето някои думи остаряват и излизат от употреба, докато нови се появяват, за да назоват съвременни явления. Този процес се нарича езикова динамика. Причини за езиковата динамика са много Прочетете повече…

Къде използваме „байеркаса” днес? (езикова бележка) – Николина Цонева

Българският език е изключително богат на регионални думи, които често отразяват местните традиции, културата и влиянията от други езици. Някои от тези думи се запазват в говоримия език само в определени райони, като стават част от местната идентичност. Интересен пример е думата “байеркаса“, която се използва само в Габровско,  като название Прочетете повече…

Пандемичната лексика (езикова бележка) – Ева Петкова

Глобалните кризи, особено пандемията от COVID-19, неизбежно влияят върху езика, обогатявайки го с нови термини, заемки и променени значения на вече съществуващи думи. Това езиково развитие отразява нуждата на обществото да назовава нови явления и процеси, които стават част от ежедневието. Пандемията наложи в активната реч множество нови понятия, идващи Прочетете повече…

Ударението, което променя посоката (езикова бележка) – Кристина Стоянова

Един от най-важните елементи на езика, отговорен не само за своите мелодичност и благозвучие, но и за смисъла си е ударението. Онази малка чертичка, чието място на клавиатурата ни е вечно неизвестно, която извиква образа на морска вълна̀ или на овча вълна̀, и която променя изцяло представата ни за глаголните Прочетете повече…

Българският език и емотиконите (езикова бележка) – Никол Маджарова

Емотиконите, известни още като смайли, са комбинации от препинателни знаци, букви или цифри, използвани за изразяване на емоции, жестове или ситуации в цифровата комуникация. Те станаха неотменна част от съвременната комуникация, особено в дигиталния вид на мобилните съобщения. Въпреки че първоначално се използваха в англоговорящите страни, емотиконите навлязоха и в Прочетете повече…

Спортната лексика – от голия майстор до мениджъра на резултиралия пас (езикова бележка)- Калоян Димов

Езикът е жив организъм, който постоянно се развива, обогатява и адаптира спрямо нуждите на обществото. Една от сферите, в които лексикалното обновление е особено динамично, е спортът. Той не само предлага на хората зрелище и емоция, но и създава цяла система от термини, които навлизат в ежедневната ни реч. Някои Прочетете повече…

Езиковият феномен на разговорната реч – псувнята (езикова бележка) – Дарена Дечева

Литературният ни език е усвоил традиция на строг пуризъм спрямо думи от сексуално естество, но не е тайна, че разговорният ни език е придобил еротична отсянка и един от най-характерните белези за това е клетвата чрез пол, т.нар. псувня. Народната етимология извежда думата “псувня” от “пес”. Псувнята като феномен е Прочетете повече…

Изчезването на „Ще да” в българския език (езикова бележка) – Адриана Кънева

Българският език е в постоянно развитие, като някои граматически конструкции се запазват, а други постепенно изчезват. Една от тези конструкции е „ще да”, която в миналото е била напълно приемлива, но днес звучи архаично или дори неправилно за повечето носители на езика. Каква е причината за това? Дали е част Прочетете повече…

Грешка: “Здравей те” вместо “Здравейте” (езикова бележка) – Поля Денева

Когато става въпрос за употребата на обръщения в съчетание с приветствие в писменото общуване, най-често коментираната грешка е неправилната пунктуация, при която не се обособява коректно формата за обръщение. Напоследък обаче се наблюдава друг феномен при употребата на думата за поздрав, който е нелогичен и труднообясним и не е свързан Прочетете повече…

TetraDkaTa