Александър Христов е докторант по българска литература след Освобождението във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Завършва „Българска филология“ и „Литература и култура“ (магистърска програма) в същия университет. Отличен е от Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2014). Печели първа награда за поезия (2018), втора награда за критика (2017) и поощрение за белетристика (2016) от Националния литературен конкурс „Боян Пенев“. Носител е на наградата на Академическия съвет при ВТУ (2015) и на стипендията на Ректора (2017). Участва в научни конференции и сборници. Има публикации в „Кръстопът“, „Литературен вестник“, „Liternet“, „Страница“, „Света гора“, „Литературен клуб“, „Българка“ и др. Член е на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“. Негови стихотворения са включени в първия том на антологията за съвременна българска поезия „Зоната“ (2017) и в сб. „Протуберанси“ (2017). Автор е на поетическата книга „Крайпътна обител“ (2017), за която е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018).