Един от първите ѝ най-ярки спомени, казва Елена Павлова, е „разказването“ с книга в ръка, още много преди буквите да придобият значение за нея. Първата ѝ самостоятелно прочетена книга е „Гробищен свят“ на Клифърд Саймък и, малко или много, това предопределя посоката, накъдето плава корабът на фантазията ѝ – чете, пише и в последствие превежда основно фантастика, фентъзи и хорър, с леки забежки към трилъри и криминалета.

Първата си награда за разказ получава едва на тринайсет години и то на конкурс за възрастни. И не спира с конкурсите – списъкът с наградите й е доста дълъг, а през последните няколко години засилената конкурсна дейност покрай новите ѝ сборници с разкази и детската „Камен и пиратите от 5.Г“ ѝ донесе богат букет призове, включително поредица първи награди в най-разнообразни конкурси, парадоксално – не само за фантастични, но и за разкази на съвременна тематика.

Елена е един от българските автори на книги-игри от зората на жанра; под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд е публикувала над 25. „Нормални“ книги има вече 11, включително трилъри, фантастика и хорър; за млада публика са поредицата от четири тома по мотиви на „Пръстенът на нибелунга“ и споменатият вече „Камен и пиратите от 5.Г“.

Освен с писане се занимава и с преводи – първия прави още през далечната 1991 г. („Фондация и Империя“ на Айзък Азимов) и оттогава насам е сложила името си в карето на книги на много и знаменити автори – Стивън Кинг, Дийн Кунц, Робърт Маккамън, Роджър Зелазни и др. С превода си на „Слепоглед“ на Питър Уотс беше включена в шортлиста за наградата „Кръстан Дянков“. Превежда също така трилъри и криминална литература, публицистика и научнопопулярна литература, както и съвременни романи, сред които изпъкват класическият „Момчешки живот“ на Робърт Маккамън и „Двойна прожекция“ на Оуен Кинг. Особено любими са ѝ първата трилогия за Черния отряд на Глен Кук и „Забранете тази книга!“ на Алън Грац.