БОЖЕНЦИ. ДЪЖДОВЕН ЗДРАЧ Подземен мрак и небесна вода размиват контурите на нещата. Раждат се нови форми. Умират немощни цветове. Със стъпките на студените капки си тръгват светлите ни очаквания. Все пак остават искрици зелено – в спомена за едни очи. ГАБРОВО. ТЕЛЕВИЗИОННАТА КУЛА. ГРАДЪТ ОТВИСОКО Докато се лутам в лабиринт Прочетете повече…
Задача първа (автоматично писане, времетраене – 10 мин.) Най-добре се готви в червен тиган, обаче няма как да свариш птица със зеле, защото преди това трябва да я бланшираш, а това е трудно докато лети. Зелените тигани се използват доста по-рядко, основно за задушени грехове с няколко скилидки чесън. По-важно Прочетете повече…
ТЕМА – ПОКРИВИ ЧЕРГА Завъртя се чекръкът – град подир град, баир след баир, та чак в лоното на планината – до Боженци. Възрожденските къщи сякаш са паднали в зеленото и от тях само покривите мерят ръст с балкана. А покривът е върхът на една къща, връх за човека, за Прочетете повече…
Боженци. Центъра. Около кладенеца Старият кладенец стоеше в центъра на селото, но отдавна от него не вадеха вода, а само го снимаха. Един ден обаче някакъв турист се спря и облегна лакти на дървения капак. – Чук, чук – дочу се тихо отвътре. – Кой е там? – прошепна стреснат Прочетете повече…
Боженци. „Покриви“ Сам вдигаш покрива си – сам се съзиждаш. Взриви го – ще те съградя отново. Боженци. „Мост“ Пълноводие между двата ни бряга. Дай ръка – да се примостим. Дечкова къща. “Пианото” Коя съм аз? Пианото от миналия век е с фин черен гръб и резбовани глезени. Усещам как Прочетете повече…
Тема: Боженци. Дъждовен здрач Път, пристигане и калдъръм къде съм епоха, време в нощ ли, или в ден вали в здрача на Боженци но здрач ли е или капризен сън реалността поглежда ме зелена е дъждът е краен т.е. не е вечен а здрачът – приказка с неочакван край Светло Прочетете повече…
Дъждовен здрач Гърми… Вали… Човешкият свят се е скрил под стрехите. Всеки с неговите си мисли, всеки с неговия път. Всички в един живот. Живот, събран от много потоци, слезли като водата. Къде по старите, обрасли камъни. Къде в зелената, некосена трева. Къде разтърсвайки листата на дърветата или просто с Прочетете повече…
*** Гледка позната от детството. Час по изобразително изкуство. Габрово се е проснало в краката ни. Вгнездило се е в топлите меки гънки на Балкана, шуми, бучи, ранява с пътища и сгради живата плът на планината и безспирно се движи като присадено моторно сърце. Несръчни детски линии върху белите листи Прочетете повече…
За „Успение на Пресвета Богородица“ Габрово Тъмният купол на църквата ме похлупи. Припламнаха свещи. Аромат на восък и на скръб се носеше покрай иконите. Хората шептяха молитви и се кръстеха. Усещаше се едва едва, че Господ е бил тук… преди година, две или преди няколко века, сгушен в онази другата Прочетете повече…