Академични примери – Венелин Терзиев

Публикувано от Екип Tetradkata.com на

„Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността“

Акад. Ангел Балевски

Обикновено сме свикнали да приемаме хората, които се занимават с точни науки, като затворени, малко говорещи и дори притеснителни. За тях важността е в това, което ще направят и ще създадат, а не в неговата публичност. И това може би е общоприето или по-скоро сложилото се в нашето личностно възприятие, без да е особено вярно и точно.

Знанието и науката имат своята сложност и висока значимост както за самия индивид, така и за обществото и неговото развитие. И ако приемем, че времето на научните открития отдавна е преминало своята най-висока честотност, то приносът на това да създаваш и правиш нещо полезно за обществото, в което живееш, е от особено важностно и същностно значение. А всъщност не е ли по-важно обществото и ние самите да опазим и отгледаме едни правдиви и справедливи аршини, с които да мерим и претегляме иначе облеченото в научна фразеология невинаги научно познание? Да го мерим с критерии и показатели, които са общовалидни навсякъде по света и които да отстояваме във времето? Днес това е важно дори не толкова заради нас самите, а заради това, което ни предстои да се случи и получи.

Дочо Шипковенски казва за академик Ангел Балевски: „Човек с извънредно логична и прецизна конструктивна мисъл, специалист в областта на точните науки, акад. Ангел Балевски показва особено големи интереси и познания и в областта на обществените науки, на литературата и изкуството. Тази богата душевност, това щастливо съчетание на рационалното и духовното не само че не предизвикват раздвояване, но усилват възможностите за дейността му като голям учен в областта на техническите науки.“

Голяма част от неговите трудове разглеждат проблеми от областта на изпитването и изучаването свойствата на металите и металните сплави, други негови трудове обхващат влиянието на механични вибрации върху процесите на стареене на металите, трета група изследват структурните изменения в металите при термични въздействия и т.н. Забележително негово откритие, направено заедно с проф. Иван Димов, е методът на леене с противоналягане, който е патентован във всички развити индустриални страни.

И ако постиженията в тази област на един от великите ни умове са достатъчно известни, а в даден момент – дори вече и признати, то неговата обществена и личностна позиция, която неминуемо е свързана с инженерните му познания, е написана по един много различен и безпристрастно точен начин през 1992 г.

Аз гледам света, наблюдавам навред и немея,
че всичко тъй чудно е, тъй непонятно за мен,
и мисля, разбира се, но да се взирам не смея
в живота, от който съм слисан, смутен, отчужден.
За всички е ясно: щом нещо в света съществува,
естествено то е разумно, логично и в ред;
животът върти колелото, платната надува
по своя си воля, шуми и върви все напред.

Дори и в този ненаучен стил на излагане на мисли ученият дава своето академично послание, което той сам нарича „ненаучно“. Едва ли у някого будят съмнение неговите способности и качества, но близката ни история и самата му битност са изпълнени с периоди на отричане, признаване и непризнаване, одобрение или неодобрение и въпреки сложността на времето, в което живее и работи, въпреки обстоятелствата, които отново и отново се повтарят в нашата близка и по-далечна история, а може би и ни предстоят да ги изживеем по същия начин, той прозорливо оставя своята мъдрост освен в техническите и технологичните открития и в своите стихове и размисли.

И пак нея, мъдростта, откриваме в написаните с много сила, но и болка „Мъдри мисли“:

Когато си започнал света да опознаваш
и бавно, неохотно, все пак да осъзнаваш,
че ръстът ти е малък, а другите далеко
със всичко са над тебе, не ти е било леко.

Създал се е в ума ти комплекс за малоценност,
че всички забелязват духовната ти бедност;
но ти не се предавай и не развивай склонност
към глупави оценки и някаква си скромност.

За всичко има начин целта си да постигнеш:
макар и да си глупав, все пак да се издигнеш –
щом следваш ми съвета, що най си е пригоден
за свят такъв объркан, без подтик благороден.

Има една наука, която е наречена метрология – наука за измерването и за методите и средствата, с които то се извършва. Предмет на метрологията е извличането чрез измерване на информация за свойствата на обектите с дадена точност и достоверност. Измеренията на човешката същност са предмет на други науки, но тук става дума за изключителни примери на подражание и еталони за поведение.

Акад. Ангел Балевски, който отдава огромно значение на етичната страна в дейността на учения, казва, че в неговите ръце са концентрирани огромни възможности, които, ако не се използват правилно, могат да причинят големи щети. Той отбелязва: „Всяко човешко деяние подлежи на оценка от гледище на нравствеността. Когато обаче дейността на един човек или на група хора има важни, а понякога съдбоносни за обществото последствия, оценката трябва да бъде много строга. Може да има контрол над действията на отделния човек от страна на обществото – контрол на законите, които важат за всички и защитават всички. В този смисъл контрол над творческата човешка мисъл няма, не може и не бива да има. Тук съществува само контролът на общоприетите етични принципи и на собствената съвест.“

Такива измерители на развитието трябва да определяме и ако можем да създадем условия те да се развиват, а не да оцеляват в тази хаотична наша реалност.

Автор: проф. д.н. Венелин Терзиев

TetraDkaTa