На 85 години Иванка Павлова за поезията, която ражда от болката и съхранява душата Иванка Павлова за началото и краят Пораствам, макар и бавно. Това е утешително, защото, когато се харесваш такъв, какъвто си бил вчера, значи ще повториш класа. Връщането назад е и носталгично, и укорно, и обнадеждаващо. Началото Прочетете повече…
Сърцето – чистилище на уморените ни мисли Укротените мисли са нещо по-хубаво от тяхната необузданост. Самотност е обладала присъствието им в нас и ги е оставила да усмирят присъщите им самочувствие и пределно високомерие. Години наред са буйствали и са създавали препятственост по пътя ни, а днес са останали почти Прочетете повече…
– Работите дълго време в областта на градското планиране, регионалното развитие и местното самоуправление. Какво все още ни липсва или трябва да променим в стратегиите и плановете в тази посока на управление? – Да, действително, аз имам дълъг стаж (повече от 50 години) в областта на градското планиране, местното самоуправление, Прочетете повече…
Времето откъсва от душите ни мисли, чувства, думи, въздишки и много обич. Разпилява ги понякога като есенна вихрушка върху полепналите листа по постоянно влажната повърхност. Оставя ни замечтано замислени какво прави този късен есенен вятър, но той отново продължава със своето забавление да търси форми и начин да ни изпрати Прочетете повече…
Да домислиш всеки свой миг – поетичната изповед на твореца. Разговор с продължение с Илияна Кръстева – „Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“, казва поетът Павел Матев. На какви терзания е изложена Вашата публична самота? -Бих добавила, че поезията е публично разкриване на уязвимостта ни. Прочетете повече…
Казват, че змиите много се привързвали. Ще ги пращам за дребни услуги в домовете на враговете ми. Константин Павлов Днешният ми ден е призрачен. Ден, който ме връща и отпраща към спомени и мисли от отминали срещи във времето и пространството. Безмилостно ме е прикрепил към облегалката на стола, Прочетете повече…
Можеш да минеш само през екрана, но важното е да те запомнят! Надя Тодорова Дните в това време са безгранично широки, някак пълни с безгрижие и топлота. Уличките в междублоковите пространства са пълни с деца, които споделят всяка свободна възможност да поритат топка, да тичат в безпорядък, да се катерят Прочетете повече…
За стореното и прераждането, за „малкото утре“ празникът за много – Димитър Васин на 80 години Топлината на деня се е настанила припряно почти навсякъде, сякаш някак напук на присъствието на зимния календар от време. Хладината се е укрила само в най-сенчестите местенца около притъмнелите сгради. Пролуките на силна Прочетете повече…
От генерали не ме е страх. Страх ме е от фелдфебели. Андрей Германов Събуждането е трудно. Усеща се бремето на непълната нощ. Движението на ръцете е мъчително и се случва с такава особена тежест. Напомня продължителната умора от суровия физически труд в предишни години, когато прибирането на полето с царевица Прочетете повече…
Със живата вода на свойта сила напръскай живата си рана. И любопитните да видят после там, където е ударила стрелата, как светят бистри капки златен клей. Андрей Германов Улиците вече са празни, редицата светофари примигват в своето жълто опиянение, сумракът отдавна е отстъпил на вечерната хладна тъмнина. Няма и Прочетете повече…