Обаянието на неповторимине (спомени за Надя Тодорова) – Венелин Терзиев

Можеш да минеш само през екрана, но важното е да те запомнят! Надя Тодорова Дните в това време са безгранично широки, някак пълни с безгрижие и топлота. Уличките в междублоковите пространства са пълни с деца, които споделят всяка свободна възможност да поритат топка, да тичат в безпорядък, да се катерят Прочетете повече…

Прероден – Венелин Терзиев

За стореното и прераждането, за „малкото утре“ празникът за много – Димитър Васин на 80 години   Топлината на деня се е настанила припряно почти навсякъде, сякаш някак напук на присъствието на зимния календар от време. Хладината се е укрила само в най-сенчестите местенца около притъмнелите сгради. Пролуките на силна Прочетете повече…

Събудена памет – Венелин Терзиев

От генерали не ме е страх. Страх ме е от фелдфебели. Андрей Германов Събуждането е трудно. Усеща се бремето на непълната нощ. Движението на ръцете е мъчително и се случва с такава особена тежест. Напомня продължителната умора от суровия физически труд в предишни години, когато прибирането на полето с царевица Прочетете повече…

Отдалечаване (В памет на Андрей Германов) – Венелин Терзиев

Със живата вода на свойта сила напръскай живата си рана. И любопитните да видят после там, където е ударила стрелата, как светят бистри капки златен клей. Андрей Германов   Улиците вече са празни, редицата светофари примигват в своето жълто опиянение, сумракът отдавна е отстъпил на вечерната хладна тъмнина. Няма и Прочетете повече…

Послания за сбъдване (Лутане по неособено подредена пътна настилка) – Венелин Терзиев

Нямам възходи, имам падения. Хиляди пъти не ща извинения. Извинения нямам. Слънцето е позабравило, че е прекосило линията на есента и трябва да понамали силата на своята топли длани. Привеждаме се да се промушим през изсъхналите избуяли треви на двора, като главите ни са приведени надолу, за да не се Прочетете повече…

За нашите рани – Венелин Терзиев

Пълнолунието е обезличило красотата на звездното очарование тази нощ. Звездите са потънали в меланхолична утеха и очакват по-добра възможност за своето представяне. Звездният похлупак се е приближил близо до нас и ни напомня за мимолетността на нашето съществуване. Лятната нощ все още не е успокоила човешкото множество, което в някаква Прочетете повече…

Първият учебен ден – силата на очакването – Венелин Терзиев

Днес и всеки следващ ден тръгваме да търсим нещо в един безкрай, който упорито си мислим, че познаваме и управляваме. Липсва овладяната мъдрост на спомените, а напират преизпълнените желания на надеждите. Промушват се многобройните притеснителни усмивки, спотаеното безпокойство и очакването на това, което предстои да се случи. Не търсим подредените мисли, Прочетете повече…

Нещото, което е било живот (Спомен за Леда Тасева) – Венелин Терзиев

Понеделник вечер. Беше денят, който никой не очаква с някаква особеност, навярно защото е начало на поредната, с нищо неотличаваща се от предходните седмица. В средата на осемдесетте тя продължаваше в нейния си работен характер дори в и съботния ден. Това никого не учудваше, дори притеснение нямаше, че ще бъде накърнен Прочетете повече…

Ако бяха разкази (Рецепта за човечност) – Силва Василева

Сънят бе толкова красив, че той не пожела да се събуди… Със сигурност някъде там, в скрина със старите бабини тефтери, има запазена рецепта за най-вкусната риба. Ако това не ви е достатъчно, то последвайте в световно обърканата мрежа някой от днешните кулинарни артисти, развяващи със самочувствие на съвременни гурме Прочетете повече…

Цветни послания – Венелин Терзиев

Пътят от областния център до планинското градче е кратък, а липсата на насрещно движещи се автомобили улесни още повече пътуването ни. Навярно затова и пристигането стана толкова бързо, че дори не усетихме кога сме навлезли в населеното място. Безлюдността тук е овладяла почти цялото пространство и е оставила своите гротескови Прочетете повече…

TetraDkaTa