Поетичният свят на Антоанета Добрева между делника, паметта и смисъла Августовският ден е натрупал толкова непоносимост с пресилената си топлина, че хората са останали в оскъдица по улиците. Цялото тяло усеща непреодолима прилепналост на дрехите. Суетността е напуснала малкото, които са се оставили в горещината да са на открито. Мислите Прочетете повече…
„Всеки знае, че ще умре някога… И живее спокойно, защото някога е като никога.“ (Стефан Цанев) Човешкият живот е странна смесица от мисли, очаквания и желания. Тяхното преживяване не винаги е възможно и това ни кара да бъдем тъжни, радостни или да се възторгваме. Това ни съществуване е обречено на Прочетете повече…
* * * Моите цъфнали кокичета… Февруарският студ ги попари. На наказани деца приличат, на нечия подранила старост. Не исках хола да украсяват – щеше съвестта ми да ме гложди. Сега върху земята корава нежни главици са положили. А бяха толкова съвършени – радост за погледа и сърцето. Боли ме. Прочетете повече…
На 85 години Иванка Павлова за поезията, която ражда от болката и съхранява душата Иванка Павлова за началото и краят Пораствам, макар и бавно. Това е утешително, защото, когато се харесваш такъв, какъвто си бил вчера, значи ще повториш класа. Връщането назад е и носталгично, и укорно, и обнадеждаващо. Началото Прочетете повече…
Сърцето – чистилище на уморените ни мисли Укротените мисли са нещо по-хубаво от тяхната необузданост. Самотност е обладала присъствието им в нас и ги е оставила да усмирят присъщите им самочувствие и пределно високомерие. Години наред са буйствали и са създавали препятственост по пътя ни, а днес са останали почти Прочетете повече…
– Работите дълго време в областта на градското планиране, регионалното развитие и местното самоуправление. Какво все още ни липсва или трябва да променим в стратегиите и плановете в тази посока на управление? – Да, действително, аз имам дълъг стаж (повече от 50 години) в областта на градското планиране, местното самоуправление, Прочетете повече…
Времето откъсва от душите ни мисли, чувства, думи, въздишки и много обич. Разпилява ги понякога като есенна вихрушка върху полепналите листа по постоянно влажната повърхност. Оставя ни замечтано замислени какво прави този късен есенен вятър, но той отново продължава със своето забавление да търси форми и начин да ни изпрати Прочетете повече…
Да домислиш всеки свой миг – поетичната изповед на твореца. Разговор с продължение с Илияна Кръстева – „Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“, казва поетът Павел Матев. На какви терзания е изложена Вашата публична самота? -Бих добавила, че поезията е публично разкриване на уязвимостта ни. Прочетете повече…
Казват, че змиите много се привързвали. Ще ги пращам за дребни услуги в домовете на враговете ми. Константин Павлов Днешният ми ден е призрачен. Ден, който ме връща и отпраща към спомени и мисли от отминали срещи във времето и пространството. Безмилостно ме е прикрепил към облегалката на стола, Прочетете повече…
Можеш да минеш само през екрана, но важното е да те запомнят! Надя Тодорова Дните в това време са безгранично широки, някак пълни с безгрижие и топлота. Уличките в междублоковите пространства са пълни с деца, които споделят всяка свободна възможност да поритат топка, да тичат в безпорядък, да се катерят Прочетете повече…