Книгата „ПОЛИТИКИ И ИНСТРУМЕНТИ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ“ успя да задържи интереса ми защото вниманието ми през цялото време се насочваше  към устойчивото развитие. Без изобщо устойчивото развитие да е обект на обсъждане, дори споменаване  в текстовете. Почти феномен. Но всъщност не толкова неочакван за човек, който търси проекциите на устойчивото развитие в практическия живот, както прави авторът. Всеизвестен е фактът, че социалните дейности/ процеси са единия от стълбовете на устойчивото развитие. И вероятно това е причината да намеря тази връзка в книгата, без тя да е демонстрирана. Оценявайки дори самото заглавие на книгата „Политики и инструменти…“, може да се каже, че то звучи като резонанс в една реална среда, в която цялата  социалната сфера се подчинява на определени политики, които могат да я направят ефективна, но могат и да създадат хаос, от който цялата верига, започвайки от управлението достигайки до последния човек, към когото тя е насочена, може да се люшка в една или друга посока. Дори при добър инструментариум една непремерена политика не би могла да бъде полезна.

Защо политики? Разглеждайки социалната система като такава, безспорно трябва да отчетем, че политиката е всичко. От нея започва организирането на всички елементи в системата и с нея завършва създаването на услуга за всеки член на обществото. Като рамка, в която се поместват администрациите, приоритетите, мерките, започвайки с анализ както на състоянието, така и на достиженията  и сравнение с други подобни, завършвайки с качеството на всяка предлагана услуга.

Защо инструменти? Методологиите и методите са пътят, по който една политика се превръща в реалност и получава своите практически измерения. Винаги трябва да се има предвид, че инструментите могат да бъдат различни и е добре те да бъдат актуални за да резултират в ефективност. Точно по тази причина политиките и инструментите трябва да се разглеждат в синхрон.

Защо развитие? Всяко действие в една държава има своето социално измерение и очертаваща се перспектива на повишено благоденствие за всички социални групи или индивиди. Предназначението на социалната система е да осигури качеството на живот  на всички граждани, независимо от тяхното образование, статус, групова принадлежност и да създаде среда за обществена толерантности и перспектива. Всяко следващо състояние на системата е проекция на перспективите и развитието.

Разглеждайки политиките и инструментите, авторът  прави перфектното съчетание за резултатно ориентирани действия като част от устойчивото развитие и част от устойчивостта и сигурността на всяка система. Връзката  политики – инструменти е ключът към системността и превръщането на теоретичните модели на управление в оперативни схеми чрез логистични матрици по елементи.

Това интегриране е най-голямото достижение на труда на проф. Венелин Терзиев и то се позиционира във всяка глава, като главите представляват определени зони от социалната система на страната.

Решенията на отделните глави отразява последователност по оста изследване  на социалната политика – социална икономика – социално развитие и в тази релация формулираните социални модели се превръщат в реални.

В рамката, очертана от темите на трите глави, се обсъждат основните проблеми на социалното подпомагане, неравенствата, бедността, моделите на социалното развитие, перспективите на социалната икономика  и социалните предприятия. На пръв поглед леко откъснато от първите две теми стои третата глава „Продължаващото професионално обучение в България като инструмент за социално развитие“, но по-задълбоченото обсъждане поставя този акцент в центъра на социалното развитие и го свързва  естествено с първите две. Основната причина за това се корени  във  факта, че съвременното социално развитие се валидира с нови знания , умения и компетентности, които се постигат с непрекъснато обновление на базата знания. Ако говорим за икономика, базирана на знанията, то съвсем адекватно е да говорим за социални дейности, базирани на съвременни знания и умения. Именно тези нови знания, умения и компетентности могат да донесат необходимата социална сигурност, която авторът извежда като акцент на социалната политика и на социалната икономика.

Този заключителен анонс на книгата прави сигурна релацията развитие – сигурност – компетентност. Тази релация връща дебата и в първата глава, като я свързва с изследователските модели  и във втората, търсейки сигурността на социалната икономика.

С други думи книгата определя една визуална цикличност с формално начало социално развитие, преминавайки през моделирането на социалната  икономика, завършвайки с обучението, което, детерминирано  като продължаващо, отново връща системата към определяне на ново състояние в социалното развитие.

Книгата е богато илюстрирана с фактологичен материал, който подчертава богато асоциативно разсъждение и изграждане на взаимовръзки, които могат да определят проекциите на една силна бъдеща социална политика с принадлежащия й инструментариум.

 

Автор: Почетен професор д-р инж. Маруся ЛЮБЧЕВА

Черноморски институт – Бургас
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас