Осъзнатостта на неосъзнатото – Венелин Терзиев
„Докато не направите несъзнаваното съзнавано, то ще направлява живота ви, а вие ще го наричате съдба.“, Карл Густав Юнг
Улиците вече са запълнени със своята студенина, която не трябва да ни изненадва, защото есента се опитва да се раздели с нас. Утринното неприятно потрепване на цялото тяло само ни подсказва, че се опитва да съхрани остатъчната топлина на нощното ни пребиване. Резките струйки на повяванията се опитват да определят гримасите по лицето ни, но вървим с надеждата, че и днес ще се прокрадне топлината на деня и това бързо ще отмине.
Времето, което ми остава да отида на среща, която се очаква да бъде наситена с припряност и определена наивност се оказва препълнена с интровертност и неисказаност.
Днес установих отново нашата бедност. Душите са останали празни и не успяват да намерят дори ни най-малко упование за своя покой. Някак наранени ги оставихме в своята безпомощност и продължихме в нещата.
Какво шизофренно поведение можем да имаме хората в своето желание да получим исканото, без да успеем да различим отношението към случващото. Ние продължаваме да искаме, но продължаваме да не даваме.
Вероятно „Сърцето има своите основания, които разумът не познава.“ (Блез Паскал), но вътрешната същност трябва да определи останалото. И с голяма доза истинност „Всеки е най-далеч от самия себе си“ (Фридрих Ницше), но това усещане не помага особено на ситуацията и все пак трябва да проявим определена решителност, но и почтеност.
Не знам дали човек действително управлява собствения си живот, или само осъзнава последствията от решения, чиито истински причини никога не е разбрал. Трудно е да се определи, но дори и в това обстоятелство може да се потърси определена истинност.
Загубихме душите в егоизъм и безпомощност, а това вече е повече от опасност. Определена мъчност ме обзема в тази създала се безпътност, която е обзела душите ни.
Едва ли мога да успокоя само привидно своята тревожност, но ще направя опит в тази посока. Сега остава да вървим в своята безцелност и да намерим упования за изгубената ни същност, която да намери себе си. Каква илюзорна странност е обзела делничната ни самота в едно кратко прекосяване на улиците, които са потънали в своята безлюдност.
Успех, странници в търсенето и намирането!
Автор: Венелин Терзиев
