*** Радостта на нощта отнасяща надалеч подплатата на лилавата рокля като опашка на голямо животно,превръщайки се в сън става реч, в която всички звуци са смешни, на любовта не й трябва дълъг разговор. Така, отлепяйки се от пръстите, восъкът става измислица на новия ден, завиващ думите в сянка от хартия Прочетете повече…
Есен Листата на живота капят едно по едно Няма място за отстъпление Колко болка може да понесе човекът – достатъчно залез сърцето трепва – да нямаш думи след това – нищо да не казваш любов ти се отдалечаваш аз се отдалечавам – ще се срещнем по средата дилема Прочетете повече…
Какво са страстни думи спрели в теб на грозд от стихове щом няма в тях онази тънка струя вино изтичаща от бъчвата на твоето сърце Притаявам дъх да могат устните ти да шептят най-сочните си истини в затънтените крипти на подножията ми Безсмислена опасно съм безсмислена в провинциалните Прочетете повече…
ЖАЖДА Случва се в пустиня бродещия пътник, жаден, кристален извор да отминe, взел го за мираж. НAФОРА Раздадох думите си като нафора. Едни са сладки, други като отрова горчат. Опитайте ги. От тях за нежността ми тъжна всичко ще научите. Ако ли не – положете трохите на масата, та Прочетете повече…
Аутодафе Колко тълпи до днеска пресрещнах! С колко тълпи сляпо днеска се слях! Харе Кришна! Разпни го!… Все искрено пях. Колко прошки изпросих! Колко аз не видях! Хиляди книги горяха! Аз съм самата сред тях. Нечии книги! Все слабите шарени вещици бяхме. Махах с лъскаво знаме – кичур къса коса. Прочетете повече…
Поет Издълбах ли твоето име на облак с длетото на поглед? Хоризонт изорах ли без полет, преследвайки птици? Скрих ли зеници в бяла пшеница? Търсих ли мака последен след дъжд? Спрях ли няколко влака с развети коси за семафор? Окосих ли стръмни ливади веднъж? Ще виждам ли права всички зори? Прочетете повече…
*** стоях пред горящата къпина в обувките на пророка чух гласът да ми казва как да лекувам мама от рак *** пълнолуние броя хората на които луната е била единствен пътеводител *** късат смокини зарязват ги когато виждат платноходка в морето изчезват с нея за да не ги Прочетете повече…
*** Късна вечер. Бездомните се прибират по домовете си. Просяците преглеждат банковите си сметки. Самотните лягат до щастливите си половинки. А аз ти пиша стихотворение. *** Колко дълго ще се прибирам пеша от мечтите до спомените и какво да направя когато отключа вляза и не заваря никого Автор: Прочетете повече…
любовта ни е часовата разлика между смъртта и живота когато казвам отвъд имам предвид тук и сега паркът на свободата опитомяваме любовта като вълк с уста от светлина захапала небето премини през любовта чакам те от другата страна да те прегърна Автор: Васил ПРАСКОВ * Снимка: личен Прочетете повече…
* * * с подути ръце и подути крака той върви по снега и не вярва не вярва че ходи по водата не знае че са го предали не помни че са го разпнали кръвта му изстива по снега капка по капка какво търси на тази земя все още защо Прочетете повече…