ПРОЛЕТ Чучулига ме събуди, чичопей ме поздрави и подгони всички мудни мисли ден да ги лови. По стъклото гълъб чукна, рече: ”Слънцето изгря в ден като картинка. Хуквай срещу лудата трева”. И ме грабна светлината, завъртя ме полъх свеж и зарея птиче ято в прасковения цъфтеж. х х х Прочетете повече…
Любовният живот на поповите лъжички И какво си казахте с природата на тръгване? Влюбена в теб, влязла под кожата ти, леко обидена, че я напускаш и се отдаваш на една друга генетика – в нея няма закони, законодатели, учени. Всичко се свежда до най-простичкото търпение да наблюдаваш поповите лъжички в Прочетете повече…
Вересия Не е в калта на пътя грешката – тя е във кръвта, която уж измиваме със хладна, чиста вяра. Грехът не е внезапна, черна и свирепа тъмнина, а червеят, който в сърцевината ни догаря. Едно „простѝ“ не стига – то е суха, празна шепа, подложена пред прага на мълчанието Прочетете повече…
EХ, ИСТИНИ Истини, истини… Думи прелистени… Чувства непреживени. Чисти истини. Думи премислени. Разумни любовни романи. Истини, истини… Стерилно пречистени. Чувства, наесен обрани. Зими самотни. Безмълвни. Безсмислени. Мазета. С пълни буркани. Истини. Истини. Думи прелистени. Чувства. Романи. Буркани. От всички истини не намирисва ли, че май са стръв за капани? Прочетете повече…
I. Немезида на чай Немезида прекрасна седеше до мен, с чаша чай ми разправяше сладко, че в небесния Рай настъпил нонсенс и си взела почивка за кратко. Понеже бе красноречиво устата, поднесох бисквити – тя топна ги в чая. С клюка токсична, безспир и заплата, разнищи хайлайфа в безкрая. И Прочетете повече…
*** Радостта на нощта отнасяща надалеч подплатата на лилавата рокля като опашка на голямо животно,превръщайки се в сън става реч, в която всички звуци са смешни, на любовта не й трябва дълъг разговор. Така, отлепяйки се от пръстите, восъкът става измислица на новия ден, завиващ думите в сянка от хартия Прочетете повече…
Есен Листата на живота капят едно по едно Няма място за отстъпление Колко болка може да понесе човекът – достатъчно залез сърцето трепва – да нямаш думи след това – нищо да не казваш любов ти се отдалечаваш аз се отдалечавам – ще се срещнем по средата дилема Прочетете повече…
Какво са страстни думи спрели в теб на грозд от стихове щом няма в тях онази тънка струя вино изтичаща от бъчвата на твоето сърце Притаявам дъх да могат устните ти да шептят най-сочните си истини в затънтените крипти на подножията ми Безсмислена опасно съм безсмислена в провинциалните Прочетете повече…
ЖАЖДА Случва се в пустиня бродещия пътник, жаден, кристален извор да отминe, взел го за мираж. НAФОРА Раздадох думите си като нафора. Едни са сладки, други като отрова горчат. Опитайте ги. От тях за нежността ми тъжна всичко ще научите. Ако ли не – положете трохите на масата, та Прочетете повече…
Аутодафе Колко тълпи до днеска пресрещнах! С колко тълпи сляпо днеска се слях! Харе Кришна! Разпни го!… Все искрено пях. Колко прошки изпросих! Колко аз не видях! Хиляди книги горяха! Аз съм самата сред тях. Нечии книги! Все слабите шарени вещици бяхме. Махах с лъскаво знаме – кичур къса коса. Прочетете повече…