Аутодафе

Колко тълпи до днеска пресрещнах!
С колко тълпи сляпо днеска се слях!

Харе Кришна! Разпни го!…
Все искрено пях.
Колко прошки изпросих!
Колко аз не видях!

Хиляди книги горяха!
Аз съм самата сред тях.
Нечии книги!
Все слабите шарени вещици бяхме.

Махах с лъскаво знаме –
кичур къса коса.
Напълно възможна в една
невъзможност изтлях.

 

Вятърът

Вятърът тръгна набързо.
Вдигна листата със себе си.
Също книга от отворен прозорец,
от кередима парче.

Корени смело изтръгна,
няколко ризи върза на възел,
шарени рокли от щипки отвърза,
от момчето шапка си взе.

Вятърът спря се внезапно.
Утихна пред моите боси нозе.
Всичко на мене поднесе.
Няколко думи само бавно изрече.

По спомен думи за мене от тебе.
Едвам ги дочувах.
Вятърът! Какво ми донесе!
Всичко каквото ти му заръча.

Имам и шапка, имам и рокля,
Странното цвете си имам,
По стените ще пиша
с парче керемина твоето име. Вечно.

 

Странно

Да променя живота
така пожелах, че счупих каната
с руйното вино.

Да усетя нови неща
така пожелах! В морето от вино
танцувах с боси крака.

Да чуя новите думи буйно мечтах.
Прочетох набързо още
стотината книги.

И само така направих нещо красиво.

 

Себе си

В пустиня вода ще намеря
да напоя онази потеря,
която отдавна ме следва,
че да извие ръцете ми.
На снежния връх цвете ще гледам
в мръзнещи шепи.

На морското дъно ще дишам
с внезапни хриле, че да извадя
онзи удавник, чупещ в замая
нежни корали.
И като нова реклама на стената
без дъх ще залепна.

Оставам във всеки момент
Единствено себе си…

 

Антично

Гладиатор е сърцето ми,
само срещу заблудите,
които с думи на поети
опитват се да го погубят.

Арена е животът ми.
И Цезар е съдбата,
която винаги обръща
палеца на края на играта.

 

Автор: Нели СЕЛИМСКА

* Из “Аутодафе”, 2012, Издателство “Лени – Ан”

[efb_likebox fanpage_url=”tetradkata.team” box_width=”350″ box_height=”” locale=”en_US” responsive=”0″ show_faces=”1″ show_stream=”0″ hide_cover=”0″ small_header=”0″ hide_cta=”0″ animate_effect=”fadeIn”