В очаквания и спомени – Нели Кирилова

В очаквания и спомени подреждаш себе си календарно разчертани дните запълват местата в албума който винаги прелистваш в самота остават само черно-белите снимки разпилени по пода на студена селска къща вече почувствала тъгата на зимата скриваща стъпките по калдъръма Ако знаеше, че това е само интерлюдия на пролетта…   Автор: Прочетете повече…

С очите на детето от вчера – Нели Кирилова

                                      „Слънце изгрява,и слънце залязва и                                       бърза към мястото си, дето изгрява“                                       Прочетете повече…

С поглед отвъд всички залези…

“Среднощното море е нещо   безформено като душата…”                               Ив. Методиев        С поглед отвъд всички залези сега изпращам последния, който скрит зад върха и смъкнат от кръста на небето, ще се роди от водата Прочетете повече…

Родих се подир слънцето…

Родих се подир слънцето още с изгрева събрах илюзиите с очите на детското безвремие. Но денят ги променяше подобно своя образ огледан в купола на църква – първо леко жълто към златисто на запад ослепително бяло, но все в корито около кръста се въртеше за да стигне в края – Прочетете повече…

Всяка вечер навиваш мислите…

Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири,  да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…

В часовете на най-тъмното му синьо…

В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните фигури и те върху черни квадратчета. Искам да стъпя на бялото, да спася царя – Прочетете повече…

Научи ме да познавам…

Научи ме да познавам най-тихия тон на думите, да усещам вдишванията преди изричането им. Стоях дълго на ръба, защото чувах само свистенето на вятъра, отчаяното блъскане на вълните и агонията на рушащия се камък. Сега правя първата крачка по обратния път към избухналия смисъл на началото, защото знам, че светът Прочетете повече…

Разпадаме се в срещите…

Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА

Нели Кирилова

Нели Кирилова е родена в гр. Троян през 1990 г. Живее във Велико Търново. Завършва специалност „Българска филология“ и магистратура „Литература и култура“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е докторант по Българска литература след Освобождението в същия университет. През 2016 г. и 2017 г. е Прочетете повече…

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!