Аутодафе Колко тълпи до днеска пресрещнах! С колко тълпи сляпо днеска се слях! Харе Кришна! Разпни го!… Все искрено пях. Колко прошки изпросих! Колко аз не видях! Хиляди книги горяха! Аз съм самата сред тях. Нечии книги! Все слабите шарени вещици бяхме. Махах с лъскаво знаме – кичур къса коса. Прочетете повече…
В очаквания и спомени подреждаш себе си календарно разчертани дните запълват местата в албума който винаги прелистваш в самота остават само черно-белите снимки разпилени по пода на студена селска къща вече почувствала тъгата на зимата скриваща стъпките по калдъръма Ако знаеше, че това е само интерлюдия на пролетта… Автор: Прочетете повече…
„Слънце изгрява,и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява“ Прочетете повече…
“Среднощното море е нещо безформено като душата…” Ив. Методиев С поглед отвъд всички залези сега изпращам последния, който скрит зад върха и смъкнат от кръста на небето, ще се роди от водата Прочетете повече…
Родих се подир слънцето още с изгрева събрах илюзиите с очите на детското безвремие. Но денят ги променяше подобно своя образ огледан в купола на църква – първо леко жълто към златисто на запад ослепително бяло, но все в корито около кръста се въртеше за да стигне в края – Прочетете повече…
Всяка вечер навиваш мислите като механично ключе на детска играчка очакваш да засвири, да отпътува, да отмери малко от живеенето ти в своето движение – от другата страна на стената се прожектират само сенки с надеждите си за образи от миналото. И като морето събираш със всеки сън чертите на Прочетете повече…
В часовете на най-тъмното му синьо малко преди да потъне в черно-то, времето, е непринадлежащо. И аз подобно стар колекционер започвам да разгръщам класьорите със спомени. Вътре е шахматна дъска, но пак виждам само черните фигури и те върху черни квадратчета. Искам да стъпя на бялото, да спася царя – Прочетете повече…
Научи ме да познавам най-тихия тон на думите, да усещам вдишванията преди изричането им. Стоях дълго на ръба, защото чувах само свистенето на вятъра, отчаяното блъскане на вълните и агонията на рушащия се камък. Сега правя първата крачка по обратния път към избухналия смисъл на началото, защото знам, че светът Прочетете повече…
Разпадаме се в срещите като деня преди залез започваме да търсим спасение в нюансите. А той потъва в тъмното, тази красота ще остане за кратко – изгубени под сянката на уличната лампа в думи и мълчание нощта остарява побелява до утро. Нейната тиха възраст е нашето успокоение… Автор: Нели КИРИЛОВА Прочетете повече…
Нели Кирилова е родена в гр. Троян през 1990 г. Живее във Велико Търново. Завършва специалност „Българска филология“ и магистратура „Литература и култура“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е докторант по Българска литература след Освобождението в същия университет. През 2016 г. и 2017 г. е Прочетете повече…