„Слънце изгрява,и слънце залязва и
                                      бърза към мястото си, дето изгрява“
                                                                                                 Екл. 1:5

С очите на детето от вчера
гледам голямото дърво във двора,
а то ме вика, размахвайки
умиращи жълточервени листа.
Тогава хванах прашката и събрах
прахоляка на отминалото време,
за да отида при него с подадена ръка.
Изкачвах бавно клоните и
от върха му се взирах в къщата, и в двора
дори отблизо листата
са пак онези жълточервени лодки.
Там само слънцето изчезваше бързо
към място си, дето утре ще изгрява
над къщата
над двора
над същото дървото.

Автор: Нели КИРИЛОВА

Виж още

Inline
Inline