Родих се подир слънцето – Нели Кирилова
Родих се подир слънцето
още с изгрева събрах илюзиите
с очите на детското безвремие.
Но денят ги променяше подобно
своя образ огледан в купола на църква –
първо леко жълто към златисто
на запад ослепително бяло,
но все в корито около кръста се въртеше
за да стигне в края – онзи огън на оранжевото,
а после да остане само пепел
от спомен за неизречено пожелаване
сега дремещо в най-тъмното на лодката,
която бавно ще акостира на
брега на последната река.
* Снимка: личен архив
