Всяка вечер навиваш мислите – Нели Кирилова
Всяка вечер навиваш мислите
като механично ключе на детска играчка
очакваш да засвири, да отпътува,
да отмери малко от живеенето ти
в своето движение – от другата страна
на стената се прожектират само сенки
с надеждите си за образи от миналото.
И като морето събираш със всеки сън
чертите на реките в една обща география.
Но до ръба на сушата, когато
хоризонта ще залее и последния бряг,
има още от пътеката, по която ще се променят
тихомълком обертоновете на стъпването,
ще се изкривява леко изказа, за да е случайно
отричането на това, което сме сега,
защото старият музикант, макар и сляп, знае
че вече няма пръстите му
да са треперещи и непохватни
или по детски удрящи клавишите,
за да се заиграят наново със живота.
* Снимка: личен архив
