EХ, ИСТИНИ

Истини, истини…
Думи прелистени…
Чувства непреживени.
Чисти истини.
Думи премислени.
Разумни
любовни
романи.

Истини, истини…
Стерилно пречистени.
Чувства, наесен обрани.
Зими самотни.
Безмълвни. Безсмислени.
Мазета.
С пълни
буркани.

Истини. Истини.
Думи прелистени.
Чувства. Романи. Буркани.
От всички истини
не намирисва ли,
че май
са стръв
за капани?

 

БЯЛА ПРЕГРЪДКА

Борба и единство. До днес.
Графика проста – „Ин” и „Ян”.
Обич. И мъка. В противовес.
Цвете. Бяло. Красота. И катран.
Човек. Частица малка от цялото.
Прашинка космическа. И вселена.
С душата си избира винаги бялото,
защото и черно си носи в гена.
Бяла прегръдка. Белият лист…
Бялото всичко в него е скрило.
Човеколюбец е Бог. Но реалист.
И даде черното. За мастило.
Бяла прегръдка. Славянска душа.
Облечена в бяло момина ласка.
Черни фигури. Шахматна лъжа.
Бяло лице. Продупчена каска.
Графика проста. „Ин”. И „Ян”.
Борба. И единство. В кръг.
Бялото ражда богоизбран.
За да поеме черния дълг.
Бяла прегръдка. Цветна дъга.
Поезия. С дъха на цветята.
И обич. И радост. И малко тъга.
Ще минат ли хората под дъгата?!
За черно всички цветове са събрани.
Бялото – светлина за човешкия блян.
Носим ги в душите си богоизбрани.
Заради бялата вяра с дъх на тамян.

 

ПРОКСИМА СЪЗВЕЗДИЕ КЕНТАВЪР

Молете се, дами и господа!
Грешни вярващи и
безхаберни
безбожници.
И честните граждани!
И мръсниците!
Дебели свещи палете
по празници
пред светиите! И пред
светиците!
Дано Животът, този
ловък джебчия
спре да прибира години
и същност!
И да се лутаме,
грешните
ние,
в лабиринта към своето
звездно завръщане.
Защото пътят Нагоре
е Кръст
и за полет трябва
Разпятие,
послушните хора
от пръст
са го превърнали
в земно понятие!
Молете се, дами
и господа!
И пречистени си заспете
по къщите!
Звездите остават далечни
и затова,
защото са твърде много
послушните!

 

ОТ НЯКОГА СИ…

Ех, Поети, Поети…
Красота в думите свети!
Светлината – само причастие
за думите – Вашето щастие!

И в нюанса на нежни вибрации,
отшумяват и горест, и мъка…
Всичките песенни тъжни знаци
не са само зов за разлъка!

Зимата ще пречисти до бяло
любовни лъжи. И пиянства.
И за Пролет ще събуди заспало
чувство: че Живота е тайнство!

И че в него движеща сила
е любовта – земно неземна!
А, Земята, майчица мила –
ще стане дважди потребна!

 

ЖИВОТЪТ ЛЮБОВ
Ha Л.И.

След толкова Нови години
кажете как да сме нови?
За небесните райски градини
поставяме вече основи…
Ще покълне в стихове цвете,
като спомен за души, грешните.
С топла мисъл го погалете
за да сгрее и дните ви, днешните!
И предайте дъхът му нататък
за още много години чудни!
Песента е любов, без остатък,
за душите в дните ни бъдни!

 

Автор: Асен ДИПЧЕВ

__
При желание да окажете дарителска подкрепа за издаване на стихосбирката на Асен Дипчев, може да се свържете с дъщеря му blagovesta_velcheva@mail.bg.