ЖАЖДА

Случва се
в пустиня

бродещия пътник,
жаден,

кристален извор
да отминe,

взел го
за мираж.

 

НAФОРА

Раздадох думите си
като нафора.
Едни са сладки,
други като отрова горчат.
Опитайте ги.
От тях за нежността ми тъжна
всичко ще научите.

Ако ли не –
положете трохите на масата,
та птиците небесни да ги изкълват.

 

ПЪСТРО ВРАБЧЕ

Времето –
пъстро врабче –
на моя прозорец
със човката си чука…
Кълве. Чук.Чук.
Трохичките на моите минути.

 

ЗАКЪСНЯЛА НЕЖНОСТ

Закъснялата нежност
кацна на дланта ми –
многоцветна пеперуда
с пърхащи крила.

Не я докосвах.
боях се
да не отлети,
уплашена.

Да не изтрия нежния прашец
от плахите крила.

После нощта се спусна.
и леко затвори дланта ми
във черната си шепа.

 

МОЛИТВАТА НА ЕДИН АТЕИСТ

Как бих искала
да имам един свой собствен бог
да седи до мене
да ми изтрива сълзите
да ме приспива с приказката
за безкрайната вселена на бъдещето,
която ще извървя
заедно с децата си
и техните деца.
И никъде да няма
зала за сбогуване
нито сълзи.
Да, колко бих искала да имам
такъв един бог
милостив.

 

Автор: Василка ПЕТРОВА-ХАДЖИПАПА