Еволюционен ход на сърцето – Tea Mark
Всичко в мен е метаморфоза. Еволюцията ме направи изчезващ вид. Рудиментацията може ли да промени това? Чувствам се като професионален спринтьор. Първо бягах на къси разстояния. Сега съм най-добра в надбягвания с препятствия. Изморих се. Сърцето ми страда от мускулна треска.
Животът е моят треньор и като боксьор ми нанася кроше. В нокдаун съм. Опитвам се да му обясня, че зная много термини, но той се аргументира, че интелектът е субективно понятие. Изправям се. Надбягвам се с него. Той знае слабото ми място и ме удря точно там. Казва ми: „Бягането е само подготовка. Мускулите са физическият израз на силата, но битката се печели с адаптация“.
Тогава спирам да се боря и започвам да се променям. Слагам маската на мимикрията и се сливам с пейзажа. Ставам невидима. Хищникът винаги усеща метаболитните процеси на страха, но аз вече не съм плячка. Учи ме, че в живота няма справедливост, а стремеж за победа. Правилата ги пишат силните, а арбитърът играе ролята на корумпиран фигурант, който си затваря очите за истината. Болката се превръща в катализатор.
Научих си урока. Дипломите и научните дисертации не са фундамент на естествения отбор. При него функционират други закономерности. Действието е единственият ход за оцеляване. Няма връщане назад. Продължавам напред като нов биологичен вид. Ученикът изпреварва в развитието си своя учител. Става непобедим, защото знае: житейските задания винаги имат няколко възможни решения.
Автор: Tea MARK
