Ако на сцената няма пушка – Виолета Кунева
Някога имах пластмасови войници.
От битките излизаха винаги невредими,
може би защото бях кръстила всеки от тях.
После войните станаха безобидни експонати
в музея на грешките.
Но днес отново някой си играе
с войници без имена,
с ракети, които стигат по-далече
от стрелите на детските ми пистолети.
Вероятно мисли като мен тогава –
че всичко наужким.
Макар да знаем, че е истина, и ние
събираме бойци, измисляме оръжия,
напускаме утопиите, подивяваме,
защото си припомнихме:
ако на сцената няма пушка,
значи в трето действие,
може би дори по-рано, още сега,
някой от публиката ще стреля.
Автор: Виолета КУНЕВА
* Снимка: личен архив
