Понякога имам нужда от високи сгради. И ниски очаквания. От шумни пространства. И тихи сълзи. От много хора. И самотни мисли. От ярки светлини. И тъмна стая. От бясна скорост. И бавно събиждане. От огромни градове. И тясно минало. Понякога имам нужда да се губя В градове, сгради, шумове, тълпи Прочетете повече…
Сънувах, че рисувам картички. На всяка изписвам четиристишие. Рисувам хиляди картички, цветни и черно-бели. Давам по една на всеки минувач, на всяка двойка, на всяко разбито сърце… и на тебе – картичка с две четиристишия. Всяка строфа въздиша по теб. Сънувах, че карам колело и се разхождам по волна алея, Прочетете повече…
В навечерието на думите просто разбирам – Боже, толкова много се боиш от високото! Ризата облачна на небето раздирам – душата си да превържа: кървят в мен посоките… Просто виждам – миражите потънаха тихо в мъглата. Нищичко не остана от рисунките им красиви. Реален е февруари… Реално гледаш в земята… Прочетете повече…
АЗ Снегът извайва моето лице – скептично и дъгообразно: тук-светлосянка-две чертички, в очите-борови иглички и скули, галени с перце. Снегът прегръща моето сърце – загадъчно и непознато: искрящо вино в съд от злато. И птичето на самотата за сбогом маха ми с крилце. Снегът ме мами като нощно бдение, опива Прочетете повече…
Наскоро излезе от печат дебютната поетична книга на Владимир Петков “Кратък речник на тишината”. (Фабер, 2022). Неин редактор е Петър Чухов. Владимир Петков е роден през 1992 г. в Стара Загора. По образование е лингвист и през годините се занимава с преводи, преподаване и др. Пише стихотворения от ученик, с Прочетете повече…
Аз, Пенелопа, предадох Итака. Одисей пристига… Билка за любов. Само омразата се лекува… Върху ми – зима. Аз – в средната земя, а отдолу – лято. Галя спомена – само той ми остана… Липата плаче. Думите са трева под копитата на коня, скъсал въжето. Елхата сънува, че целува вятъра в Прочетете повече…
как да го назова усещам те близо в невидимата далечина събуждам се искам да ти разкажа съня още топъл казвам ти го наум с желание че ме чуваш чета имейли отпреди шестнайсет години мисля си как се разхождаме в парка ядем мекици със сладко и сирене смеем се гледаме как Прочетете повече…
НЕОБХОДИМ УВОД Случайно присядане пред телевизионния екран преди няколко месеца ме срещна с един български игрален филм, включен в ежеседмичната следобедна неделна рубрика на БНТ2 “Черно-бяло кино”. Още с първите си кадри режисираният от Зако Хеския “Началото на една ваканция” ме пренесе като с машина на времето на разходка из Прочетете повече…
1. Тя пази го като зеница: нанизани копнежи, Съкровение, надежди – в изящна малка огърлица. Ще вземе ли Обичният залогът ú; герданчето, или пък китката на нейната Душа?!; Лудетината пък сама ще го дари със дивно цвете от леса! 2. Душата ú ще чака, ще гледа и ще моли; Дете Прочетете повече…
