В края на седмицата на сцената на Международния театрален фестивал „Лято, кукли и приятели” ще гостуват артисти от Истанбул и Бургас. Спектакълът „Шоу на звездите“ ще се играе на 11 август, петък, от 21,00 часа на сцена „Арт лято“ до Художествената галерия „Борис Денев” в парка „Асеневци“ във Велико Търново, а Прочетете повече…
Започнах да разказвам за теб в минало време – бях поет, пишех те, четях пред хората себе си и теб. Печатниците те създаваха върху хартия, а моето име бе изписано отдолу. Спрях да си спомням частите ти и вълнението, с което очаквах да се появиш – какво ли щеше да Прочетете повече…
Колко стихове за теб изписах… Колко стихове изтрих… Колко истории измислях… Колко разказа ти посветих… И не мога, и не мога, и не мога теб в реч мерена да побера. Все изтичаш между редовете ми с тревога от човешките ми опити да те смаля… Да те превърна в капка, в Прочетете повече…
Над смолисти блата и потънали в пламъци ниви (слънчогледов пожар е запален по цялата шир), в унисон с вечността, ято лебеди, приказно диви, махат с бели крила сякаш мерят небето с аршин. Мерят мъката, стара и прясна, дълбока и мъртва, радостта – тази лека дантела от плетен памук. А под Прочетете повече…
За всички приятелства, които не успяхме да съхраним – само исках да кажа, вие не сте забравени. Вас ви има, красиво строшени, вие цъфтите из кратерите на паметта и пчела понякога се спира там да опита меда. Аз помня как разломявахме самотата, как, деца, вървяхме по пътища великани, как, без Прочетете повече…
Днес ще търгувам с вятъра една надежда и ще потърся отговор за неговата ненаситност Порутени са дуварите, които ни посрещат в топлото утро на днешния ден. Не се усеща никакво човешко присъствие. Нейде в изхабеното от времето помещение просветва цветността на телевизор, неспиращ да прави все същото откакто е донесен Прочетете повече…
Любов пронизва ми душата. Изгаря ме, убива всичко в мен, размива добрината със злината, а уж била красива, нежна и желана – така говорят, но е буря в слънчев ден. Усетих я, студена и жестока, но въпреки това със чар и шепнеше ми тя, прегърната с порока във мене – Прочетете повече…
Вертикалните щори в цвят бордо бяха плътно затворени. Слънчевите лъчи не можеха да се промъкнат по персийския килим, старинните мебели и изсветлелите тапети. Сякаш единствено ароматът на току-що свареното кафе и звънливият шум от разбъркването на захарта в порцелановите чашки напомняха, че е пет следобед. Нито един от замрелите стенни Прочетете повече…
Когато се усмихваш си красива и виждам как разцъфва пролетта, как обуздава се страстта ти дива, как влива се във тебе любовта. Когато се усмихваш си щастлива, мечтите ти покълват във гора и победена е теорията сива, че младостта не знае мъдростта. Когато се усмихваш, моя мила, ти се превръщаш Прочетете повече…
