Ще те превзема непременно. Напразно се съпротивляваш: отвсякъде си обсадена от мойта жажда вироглава. Тя през очите ми се втурва към битността ти непристъпна: в главата ти завихря буря, по кожата беснеят тръпки, като напъдени кутрета наслуки мислите ти драсват… И осъзнава в миг сърцето, че самотата му е тясна. Прочетете повече…
*** Когато дойде краят. ( Защото всяко начало следва своя край. ) Надявам се да имам много наследници… Богатство от тичащи по площадките невръстни чувства и още по-невръстни мисли. Надявам се дните ми да растат на години, а годините да живеят до дълбоката ми старост. Щастлива вечност. Отсечката от минало Прочетете повече…
веднъж се разхождах пиян и тъжен в онзи градски парк, в който ръждясват дълбоко множество люлки, погледах звездите излегнат върху въртележка, която студено отказа да ги завърти за мен и си тръгнах с борова клечка, от която ставаше чудесен пистолет. запасах я в колана под якето, подминах полицаите до моста, Прочетете повече…
Събирай се, човече. Събирай си парчета. От счупената вяра. От изгорялата надежда. От изпокъсаната ти любов. От разпилените сълзи. От нарязаното вчера. От парчетосаната ти душа. От залъците разочарования. От късовете си месо. От изпотрошените си кости. Събирай се, човеко. И сглоби се къс по къс. Най-лесен си за губене, Прочетете повече…
Над железния път, своя унес в полето вклинил, равнобедрен триъгълник свива отлитащо ято. Слънчогледите зреят и гледат надолу в земята, а морето изражда спокойни, но мъртви вълни. Маранята избелва безводните малки села. Лъхва мед от заспалите горски гнезда на пчелите. Котараците дремят, изтегнати, кротки и сити. А над мен махат Прочетете повече…
I. Мога да движа сянката си, напълно мога да я контролирам – ето, че има нещо на света, над което имам контрол. Тя винаги ще откликва на всяко мое движение – освен когато падне мрак или просто дойде облак. II. Не знам какво се случва със сенките, когато е съвсем Прочетете повече…
Една предвечна тишина в клетките ми съмна. Прастара светлина потече и обгърна всичко. А всичкото бях аз и бях несъществуваща. Отвъд ума и думите се случвах – в етера: летях и греех и живеех светеща. Прастара светлина събрана в малка точица разля подобно океан дълбоката ми същност – ЛЮБОВТА. Прочетете повече…
Живея аз в един и същи ритъм – дори сърцето ми пулсира в ямб. И стиховете си създавам упорито все в този ритъм, но защо – не знам. Навярно някаква потребност странна намира в него родственост – така в слова превръщам размисли и рани. Изтичат дните ми като река. Усещам Прочетете повече…
Ще повярваш ли, реката вече хиляди години носи си водите. Свята! Нея вечно ще я има. Можеш да стоиш на моста, долу тя ще се разлива. Наблюдател, странен гост си, който скоро си отива. Стъпки чезнат подир дните, всеки изгрев, всеки залез се оглежда във водите. Кой какво разбрал – Прочетете повече…
Препускаме по криволиците на пътя, които очертават нашия живот, и очаквано или неочаквано за самите нас се натъкваме на малките междинни гари. Поспираме за малко, уж да поемем дъх, но често вместо с чист въздух, гърдите ни се изпълват с тежък дим, по-лош и от цигарения. Затискат ни задушливи мисли Прочетете повече…