На прага на живота – Илияна Кръстева
Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга.
Веселин Ханчев
В джобовете звънтят като стотинки смешни спомени.
Разстила се вечерен хлад в потрепващия с мустачета
бръшлян. Ключето зад саксиите с оранжевите гугли
на латинките отдава чест като войник на генерал.
Вратата е забравила за името ми. С излющени, зелени
устни ме целува по крайчеца на дрехите. Пропуска ме,
проскърцвайки със старите си зъби. Извитите като
спирала стълби възнасят ме до тайнствения и таван.
Люлеещият стол от абанос импровизира с ратановата
маса скандал за пепелника – раковина. Моряшкият сандък
„Кашчей Безсмъртни“ се крие зад прашасали бутилки.
Виси на гвоздей върху греда обесен ветроупорният фенер.
Добре дошла! Оплели сме се мъничко в паяжини. Белези
от времето личат откак напусна тази стая. Изглеждаш пак
като дете, което нарисува гларуси с въглен върху стената
и котарака пусна от балкона с чадър, в мрежата на мама.
Поизморени сме и време е да ни изхвърлят. Вземи на брат
си въдицата и старите такъми. На вълнолома, при рибарите,
ги остави до някое трикрако столче. А после се върни. Жасмин
му набери от нашата градина. Иди при него и … при останалите.
Кажи им, че се върна в къщи! Солта в морето затваря раните.
Обича ли морето самотата, разбира ли на рибите езика – значи
няма да те обвинява. Ще подарява като песен късните си залези,
ще бушува в кръвта ти като хала. То не забравя никой. И прощава.
Защо ли си припомням Йов? Той беше честен и човечен. Опълчи
се веднъж на Бог. Отказа се от своето смирение – и бе пометен.
Окаян, стъпкан, не виждаше защо, но продължаваше да вярва.
И върна Господ с лихва, каквото му бе отнел. Постави го отново
НА ПРАГА НА ЖИВОТА за да започне отначало.
Автор: Илияна КРЪСТЕВА
