Какво ли има в бялата стая? Толкова бели стени, прозорци срещу бели стени… Затварям очи. Няма нищо по-бяло от тъмнината. Без име, като вик се прокрадва и безстрастно убива всичко бяло в мен. Самотата в тишина от пулсиращи мигове ме зазижда в бялата стая. Бяла съм, бяла съм, бяла. Ела Прочетете повече…
Погледи. Усмихнати обятия. Наполовина пълни чаши. Преплетени ръце. Рефрен. Обет за вечност и разпятие. Пореден ден. Сатен. Балкон. Кафе с канела. Носталгия. Прозорец. Вятър. Ванилия и жълт жасмин. Очакване. Покана. Рози. Недоспала сутрин. Триножник. Акварели. Халат. В килима се препъва слънцето с мойте чехли. Ало, такси! Бездомни кучета. Случайни минувачи. Прочетете повече…
Разговор на Венелин Терзиев с Илияна Кръстева преди представяне на новата стихосбирка „Дискордия и Конкордия“ – Защо избрахте Училището за Ваша съдба? – По-скоро училището ме избра. Останах в него. Когато започнах като млад учител по разпределение, получих толкова обич и уважение, че беше неизбежно да не свържа живота си Прочетете повече…
“В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” (Йоан 1:1-3) Не ме тъпчете. Бях преди вас, след вас пак ще остана. Ръждясва дълговечният Прочетете повече…
Блаженство е когато заключеният се смири със своите вериги. Салман Рушди Когато се смиря със своите вериги, ще Ви устроя пир и ще живея в мир. С всички!… И моля Ви, недейте да подсмърчате. Сублимирайте! Без вопли, неуместни укори. “Vox populi vox dei“: Блажени вярващите и падналите духом. Защо така Прочетете повече…
No Man Is an Island John Donne Не ме укорявай, че скитам по безлюдните плажове. Търся стъпки от самотни сърца! Разсъбличам вълните. Зъзна в разноцветните стъклени спомени с пясъка. Посрещам разбитите пръски, заоблящи непокорна скала. Флагът пърпори. Сърдит е на вятъра и на пустия кей. Премрежвам очи. Запалвам главнята на Прочетете повече…
Да домислиш всеки свой миг – поетичната изповед на твореца. Разговор с продължение с Илияна Кръстева – „Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“, казва поетът Павел Матев. На какви терзания е изложена Вашата публична самота? -Бих добавила, че поезията е публично разкриване на уязвимостта ни. Прочетете повече…
Всяка сянка при дървото си се връща и обратно в корена опира пътят ни. Споделени със света са дивите ни нощи. И вселената ни залюлява в скута си. Из „Кръговрат“, Костадин Филипов Днешните поетични послания на Илияна Кръстева са за времето, когато търсите изход, за времето, когато сте тъжни Прочетете повече…
– Какво е да търсиш знанието през цялото си земно преживяване? – Знанието е като съкровището, което е само предлог, за да тръгнеш на безкрайно пътешествие. Да откриваш с неизчерпаемо любопитство света с петте си сетива, за да се окаже, че е невъзможно да го опознаеш, е нещото, което те Прочетете повече…
Преди новата “Книга за щастието” (Спомени за бъдеще) на професор Венелин Терзиев За щастие, обаче, конят е зелен не само за далтонистите. Той трябва да бъде зелен всеки път, когато пасе червена трева под жълто небе. Така той става елемент на една условност, в която, веднъж включен, е вече длъжен Прочетете повече…