В края на лятото – Илияна Кръстева
– Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф.
Никос Казандзакис
Ще пътувам в края на лятото – там, до таверна старинна,
с обърнати бъчви за маси, газен фенер и огнище. Пясъчни
лилии, ветрогони сребристо-зелени ще венчаят скалите с
дюните черни, а прибоят – ще гали вълните по гребена.
На рибарската лодка денят, с осолени къдрици, ще поклаща
снага между борда, боядисан във бяло, и небето лазурно –
с песента на ръждясала котва в тихия пристан. И ще тръгнем
с вятъра – пощальон на мечтите – докъдето ни виждат очите.
На пристанище, скрито в спирала от розови улеи на една
раковина, ще свети луната – опашка на нимфа. Платната на
сърцето морско ще опъна докрай, ще изравня хоризонта
с крилата на чайките. Ще доплавам до брега на душата си.
И ще седнем с нея в края на лятото, в нашата стара таверна.
Ще поръчаме узо, ще играем сиртаки. Боси ще чупим чинии,
и на всяка ще викаме:“ Опа!“ Ще сме толкова радостни, Боже,
че ръцете ни с пълни шепи гребат от страстта към живота.
Автор: Илияна КРЪСТЕВА
