Какво ли има в бялата стая? Толкова бели стени, прозорци срещу бели стени… Затварям очи. Няма нищо по-бяло от тъмнината. Без име, като вик се прокрадва и безстрастно убива всичко бяло в мен. Самотата в тишина от пулсиращи мигове ме зазижда в бялата стая. Бяла съм, бяла съм, бяла. Ела Прочетете повече…
Погледи. Усмихнати обятия. Наполовина пълни чаши. Преплетени ръце. Рефрен. Обет за вечност и разпятие. Пореден ден. Сатен. Балкон. Кафе с канела. Носталгия. Прозорец. Вятър. Ванилия и жълт жасмин. Очакване. Покана. Рози. Недоспала сутрин. Триножник. Акварели. Халат. В килима се препъва слънцето с мойте чехли. Ало, такси! Бездомни кучета. Случайни минувачи. Прочетете повече…
Талес от Милет: …няма разлика между живота и смъртта. Защо тогава не умреш? – пита го един зевзек. Точно защото няма разлика – отвръща Талес от Милет Животе мой, какво ми носиш? Аз влизам в теб наравно със смъртта и на греха понесла тежките окови, се раждам в този невъзможен Прочетете повече…
“В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” (Йоан 1:1-3) Не ме тъпчете. Бях преди вас, след вас пак ще остана. Ръждясва дълговечният Прочетете повече…
Блаженство е когато заключеният се смири със своите вериги. Салман Рушди Когато се смиря със своите вериги, ще Ви устроя пир и ще живея в мир. С всички!… И моля Ви, недейте да подсмърчате. Сублимирайте! Без вопли, неуместни укори. “Vox populi vox dei“: Блажени вярващите и падналите духом. Защо така Прочетете повече…
No Man Is an Island John Donne Не ме укорявай, че скитам по безлюдните плажове. Търся стъпки от самотни сърца! Разсъбличам вълните. Зъзна в разноцветните стъклени спомени с пясъка. Посрещам разбитите пръски, заоблящи непокорна скала. Флагът пърпори. Сърдит е на вятъра и на пустия кей. Премрежвам очи. Запалвам главнята на Прочетете повече…
Преди новата “Книга за щастието” (Спомени за бъдеще) на професор Венелин Терзиев За щастие, обаче, конят е зелен не само за далтонистите. Той трябва да бъде зелен всеки път, когато пасе червена трева под жълто небе. Така той става елемент на една условност, в която, веднъж включен, е вече длъжен Прочетете повече…
Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“ съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки! O, sancta simplicitas! – разбиращо, но с упрек Ян Прочетете повече…
Горчиво вино от жълтурчета изпи до дъно сиромашката душа. В зеницата на чашата прокрадна се навъсено червената Луна. Отронена сълза пролази, като паяче в лилавото и отражение, цамбурна в лунните петна и ги разпръсна в теменужено съцветие. Изгубено се вгледа в празните очи на къщата. В нея никой никого не Прочетете повече…