Загубеното щастие е по-тъжно и от самата тъга. Веселин Ханчев В джобовете звънтят като стотинки смешни спомени. Разстила се вечерен хлад в потрепващия с мустачета бръшлян. Ключето зад саксиите с оранжевите гугли на латинките отдава чест като войник на генерал. Вратата е забравила за името ми. С излющени, зелени устни Прочетете повече…
Жадна съм. Светът не съществува. А небето се преструва, че не знае как се раждат облаците и дъжда. Ето, ще разтворя шепите си пълни с теб, за да станеш вятър. Плача и ще те последвам като капка, малка и прозрачна. После ще танцуваме невидими. Само сянката на облаче ще си Прочетете повече…
– Защо! Защо! Не може ли най-сетне човек да направи нещо и без защо? Ей тъй, за кеф. Никос Казандзакис Ще пътувам в края на лятото – там, до таверна старинна, с обърнати бъчви за маси, газен фенер и огнище. Пясъчни лилии, ветрогони сребристо-зелени ще венчаят скалите с дюните Прочетете повече…
Посоката, не мястото е съвършенство. Стремежът е блаженство, с което търсим стъпките си в безкрая и сам духът небето си чертае. Смисълът е в пътя, не във върховете. Животът е в изкачване до себе си. Разумността порочно се подсмихва, а скромността от бесове е обладана. Лъжата е облечена в истина. Прочетете повече…
Нашите победи над трудностите и болката може да изглеждат малки, но те ни променят – нашите възприятия, нашите перспективи и нашия живот. Ан Ламот Има мигове, в които човек стига до предела си – онази крехка линия, след която истината помътнява като узо с кубче лед и лимон, когато малките Прочетете повече…
Какво ли има в бялата стая? Толкова бели стени, прозорци срещу бели стени… Затварям очи. Няма нищо по-бяло от тъмнината. Без име, като вик се прокрадва и безстрастно убива всичко бяло в мен. Самотата в тишина от пулсиращи мигове ме зазижда в бялата стая. Бяла съм, бяла съм, бяла. Ела Прочетете повече…
Погледи. Усмихнати обятия. Наполовина пълни чаши. Преплетени ръце. Рефрен. Обет за вечност и разпятие. Пореден ден. Сатен. Балкон. Кафе с канела. Носталгия. Прозорец. Вятър. Ванилия и жълт жасмин. Очакване. Покана. Рози. Недоспала сутрин. Триножник. Акварели. Халат. В килима се препъва слънцето с мойте чехли. Ало, такси! Бездомни кучета. Случайни минувачи. Прочетете повече…
Талес от Милет: …няма разлика между живота и смъртта. Защо тогава не умреш? – пита го един зевзек. Точно защото няма разлика – отвръща Талес от Милет Животе мой, какво ми носиш? Аз влизам в теб наравно със смъртта и на греха понесла тежките окови, се раждам в този невъзможен Прочетете повече…
“В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.” (Йоан 1:1-3) Не ме тъпчете. Бях преди вас, след вас пак ще остана. Ръждясва дълговечният Прочетете повече…
Блаженство е когато заключеният се смири със своите вериги. Салман Рушди Когато се смиря със своите вериги, ще Ви устроя пир и ще живея в мир. С всички!… И моля Ви, недейте да подсмърчате. Сублимирайте! Без вопли, неуместни укори. “Vox populi vox dei“: Блажени вярващите и падналите духом. Защо така Прочетете повече…