Бялата стая – Илияна Кръстева
Какво ли има в бялата стая? Толкова бели стени, прозорци срещу
бели стени… Затварям очи. Няма нищо по-бяло от тъмнината. Без
име, като вик се прокрадва и безстрастно убива всичко бяло в мен.
Самотата в тишина от пулсиращи мигове ме зазижда в бялата стая.
Бяла съм, бяла съм, бяла. Ела и рисувай в мен. Да, океана, вълните
от пяна, постоянния вятър в Коста дел Сол, на крепостта Алкасаба
червения камък, Фредерико Гарсия Лорка в кафенето „Кантата“ /онова
с колоните вътре/ на площад с четири улици и небе открояващо кръст.
Разкажи ми за каменни съдове с отлежал на слънцето гарум, за тамяна,
за мачтите на ветроходните кораби и пиратите накачени по тях, за плача
на фонтана, където удавяли непокорните. Разкажи ей тъй, между другото,
докато пием „сombra“ кафе на пресечка от „La Manquita“. Por favor!
Бяла съм, бяла съм бяла. Нямам цвят. Но, бих избрала жакарандата
с виолета или оранж от стрелиция, зелен смарагд и индигово синьо
като преливащ седеф в океана. Бих искала да потрепвам с ветрило
сред цветове от жасмин и под палмите, на които гнездят папагалите.
Какво ли да има в бялата стая? Не толкова бели стени с ослепени бели
прозорци. Преди сън, с притворени клепки ще натъжа тъмнината с едри
звезди, събрани вечерта от крайбрежна алея. Ще сънувам в нея онези очи,
които Пикасо рисува, за да остане завинаги в своята слънчева Малага
Автор: Илияна Кръстева
Снимка: личен архив
