Жадна съм. Светът не съществува.
А небето се преструва, че не знае
как се раждат облаците и дъжда.
Ето, ще разтворя шепите си пълни
с теб, за да станеш вятър. Плача и
ще те последвам като капка, малка
и прозрачна. После ще танцуваме
невидими. Само сянката на облаче
ще си признае, че сме скрити в него
ти и аз.
Автор: Илияна КРЪСТЕВА
Споделени мисли и чувства за книгата „Корени във въздуха“ на Добрина Симова Понякога започвам да чета различни книги, едни изоставям, а другите подхващам. Някои просто започвам и остават захвърлени на някоя полица и така продължават Прочетете повече…
„Мостът“ на Георги Кулов е книга, която се опитва да разговаря с историята. Авторът не се опитва да подреди миналото в удобна последователност, нито да даде отговори на многото въпроси, на които на Балканите по Прочетете повече…
Размисли за свободата, зависимостите и личното охолство на обеднялата душевност „Българинът винаги е обичал да се сравнява с другите, да се мери с тях и дори да им се репчи. И нерядко е имал измамно Прочетете повече…