Лятна треска дрехите дере. Хлад в гърба ми стреля. На самотен остров си варя кафе. Шия си възглаве за постеля. Болката ми – август слънцето тъче. Всяка шарка твоя е милувка. Трудно ходя в твоето поле и съм натежала от преструвки… Докога? И после накъде? Чака суховеят зад баира. Пламнало Прочетете повече…
Жадна съм. Светът не съществува. А небето се преструва, че не знае как се раждат облаците и дъжда. Ето, ще разтворя шепите си пълни с теб, за да станеш вятър. Плача и ще те последвам като капка, малка и прозрачна. После ще танцуваме невидими. Само сянката на облаче ще си Прочетете повече…
Пред мене се е ширнало на лятото безбрежното море! Как искам да отплавам с незакотвените кораби от кея… Да няма кой – кормило или вятър – под небето да ме спре, преди да съм усетила, че чак до след живота ще живея. Преди от ходилата до върха на хоризонта избелял Прочетете повече…