Жажда – Теменуга Цонева

Лятна треска
дрехите дере.
Хлад
в гърба ми стреля.
На самотен остров си варя
кафе.
Шия си възглаве
за постеля.
Болката ми – август
слънцето тъче.
Всяка шарка
твоя е милувка.
Трудно ходя в твоето поле
и съм натежала
от преструвки…
Докога?
И после накъде?
Чака суховеят зад баира.
Пламнало е цялото небе…
Знаеш ли вода къде извира?
Автор: Теменуга ЦОНЕВА
* Стихотоврението е част от книгата “Свидетел” (изд. “Екс-Прес”, 2005), ред. Цонка Христова, Минчо Г. Минчев, худ. Теменуга Цонева, превод Христина Узунова, Теменуга Цонева